Германецът става известен с десетките си истории за индианци, като най-прочутите му герои са Винету и Поразяващата ръка (Олд Шетърхенд). Произведенията му са преведени на над 30 езика и са издадени в над 200 млн. тираж из цяла Европа.
Роден е в Хохенщайн-Ърнщал в Саксония, днешна Германия, в бедно семейство. Той е петото от общо 14 деца, девет от които умират в ранна детска възраст. Временно губи зрението си заради недохранване и на няколко пъти влиза в затвора за кражби. Още тогава Карл Май поставя началото на писателската си дейност. След излизането си на свобода през 1874 г. започва да работи в Дрезден като журналист, като същевременно изпраща свои разкази до различни списания. Година по-късно излиза първият му роман “Олд Файерхенд”.
Следват редица добре познати днес произведения: “Винету”, “Съкровището в сребърното езеро”, “Завещанието на инката”, “Черният мустанг”, “Край Рио де ла Плата”, “Олд Шетърхенд”, “През пустинята”, “Синът на ловеца на мечки”, “Жълтоликият” и др.
Въпреки че в книгите си описва Америка и Ориента, едва през 1899-1900 г. германският писател пътува из Ориента, Китай, Цейлон и Суматра, а през 1908 г. посещава САЩ.
Към 90-те години на 19 век Май вече се е превърнал в световноизвестен автор на приключенски романи и в най-популярния писател в жанра в Германия.
Голяма част от творбите му са филмирани, адаптирани за сцена и за радиопиеси, а също и пресъздадени в комикси. По-известните, от които са “Съкровището от Сребърното езеро” (1962 г.), “Винету” I, II и III (1963-65 г.), “Олд Шетърхенд” (1965 г.), “Кара бен Немзи” (1973-75 г.) и “Моят приятел Винету” (1980 г.).
Любопитен е фактът, че по време на Втората Световна война “Винету” е отпечатан в 300 хил. екземпляра, които са раздадени на германските войници.
Малцина знаят, че в края на 19 век Карл Май разказва пред немска публика за страната ни и за най-малкия ни роден град Мелник- под формата на приключенията на героя Кара бен Немзи (Карл, синът на Германия – б. а.), който е биографичен герой на самия автор.
По-късно писателят преработва сюжета в цяла поредица от няколко части, като България и Мелник са споменати в произведението „През дебрите на Балкана“, чието оригинално заглавие е „In den Schluchten des Balkan“. Изданието от 1888 г. е преведено на български език едва през 1993 г. В него се споменава за пиринското градче и се описва тежкият живот на поробеното от Османската империя население на родината ни.
Умира през 1912 г. в Радебойл, след тежка пневмония.
Предлагаме ви няколко цитата от забележителното творчество на Карл Май:
Моят младежки ум не можеше тогава още да проумее, че животът е истинският университет и че неговите ученици всеки ден и всеки час биват подлагани от провидението на изпити, които те трябва да издържат.
Не, трябваше да действам предпазливо, тихомълком, също като умните жени, които умеят да се налагат над опърничавите си мъже, без те да подозират каквото и да било.
Но тогава никой народ няма правото да мисли, че е по-добър от някой друг народ само защото другият народ нямал същия цвят на кожата.
Той наистина е скромен човек и не е проявявал признаци на високомерие, но може да се промени. Винаги ще сбъркате, щом започнете да хвалите някого. Така е възможно да поразите и най-добрите му заложби.
Каква гледка представляваха тези великолепни животни! Гривите им се вееха около вратовете, а опашките им се развяваха като рицарски пера на силен вятър. Най-много да бяха триста глави, но цялата земя трепереше под ударите на копитата им. Пред всички летеше бял жребец, едно великолепно създание, което всеки би имал желание да улови.