Около 18-19% от завършващите средно образование искат да напуснат България и да заминат в чужбина. Това показват резултатите от проучването за миграционните нагласи на завършващите средно образование младежи в България от випуск 2014/2015 година, съобщи проф. д-р Лалко Дулевски, председател на Икономическият и социален съвет (ИСС).
“Българските деца, обаче не са емигранти по душа”, категоричен беше професорът.
“Нагласата им е да учат и работят в чужбина, но това не означава, че не желаят да се върнат. Основните им мотиви да заминат са ниското работно заплащане в страната, липсата на добри работни места, както и стремежът към по-качествено образование. Това, което обаче не се предлага на българите в чужбина е кариера. Много квалифицирани млади лекари например, заминават в името на по-висока заплата, но там имат определен праг на растеж, който като чужденци не могат да прескочат. Те споделят, че биха се върнали в България, точно заради перспективата за по-голямо кариерно развитие и удовлетворение в професията. Разбира се, условието им е да получат и задоволителен жизнен стандарт, какъвто в момента България не им предлага. Истинското решение на демографската криза не е увеличаване на раждаемостта, а възвръщането на тези хора като жизнен ресурс”, заяви Дулевски.
На въпроса, защо искат да заминат в чужбина едва 3,4% от завършващите отговарят, че не искат да живеят в България. Това означава, че 97% от тях имат желание да останат в родината, но странични фактори влияят за сформиране на нагласата им към напускане. Това са най-вече ниските доходи, липсата на работни места и некачественото образование. Държавата не им предлага перспективите, които търсят, както и стандарта на живот, към който се стремят.
76% от завършилите 52 000 дванайсетокласници през 2015 година имат стремеж да продължат образованието си, но голяма част от тях не виждат перспектива да го направят в България. Колкото е по-висок успехът на ученика и образователният статус на семейството му, толкова по-ясно е изразено желанието за заминаване в чужбина.
Вътрешната миграция също може да окаже силно негативно влияние предимно в по-малките населени места. Напълно е възможно те да обезлюдеят. Около 2/3 от учениците в 12 клас през учебната 2014-2015 са с нагласа да напуснат мястото си на живеене. Между 150-170 души дневно го правят. Най-много от тях искат да се установят в София. „Докато построим пътищата, може да няма кой да ходи по тях”, каза още професор Дулевски.
На брифинга бе и президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той изтъкна, че за последните 6-7 години ежегодно от България трайно емигрират между 50 000-70 000 българи. “Това разбира се не са само ученици, поясни той. Над сто души дневно напускат държавата. Демографската катастрофа у нас не се подобрява, притеснен е Димитров. Той подчерта ясните тенденции за емиграция.
Около 18-19% от завършващите средно образование искат да напуснат България и да заминат в чужбина. Това показват резултатите от проучването за миграционните нагласи на завършващите средно образование младежи в България от випуск 2014/2015 година, съобщи проф. д-р Лалко Дулевски, председател на Икономическият и социален съвет (ИСС).
“Българските деца, обаче не са емигранти по душа”, категоричен беше професорът.
“Нагласата им е да учат и работят в чужбина, но това не означава, че не желаят да се върнат. Основните им мотиви да заминат са ниското работно заплащане в страната, липсата на добри работни места, както и стремежът към по-качествено образование. Това, което обаче не се предлага на българите в чужбина е кариера. Много квалифицирани млади лекари например, заминават в името на по-висока заплата, но там имат определен праг на растеж, който като чужденци не могат да прескочат. Те споделят, че биха се върнали в България, точно заради перспективата за по-голямо кариерно развитие и удовлетворение в професията. Разбира се, условието им е да получат и задоволителен жизнен стандарт, какъвто в момента България не им предлага. Истинското решение на демографската криза не е увеличаване на раждаемостта, а възвръщането на тези хора като жизнен ресурс”, заяви Дулевски.
На въпроса, защо искат да заминат в чужбина едва 3,4% от завършващите отговарят, че не искат да живеят в България. Това означава, че 97% от тях имат желание да останат в родината, но странични фактори влияят за сформиране на нагласата им към напускане. Това са най-вече ниските доходи, липсата на работни места и некачественото образование. Държавата не им предлага перспективите, които търсят, както и стандарта на живот, към който се стремят.
76% от завършилите 52 000 дванайсетокласници през 2015 година имат стремеж да продължат образованието си, но голяма част от тях не виждат перспектива да го направят в България. Колкото е по-висок успехът на ученика и образователният статус на семейството му, толкова по-ясно е изразено желанието за заминаване в чужбина.
Вътрешната миграция също може да окаже силно негативно влияние предимно в по-малките населени места. Напълно е възможно те да обезлюдеят. Около 2/3 от учениците в 12 клас през учебната 2014-2015 са с нагласа да напуснат мястото си на живеене. Между 150-170 души дневно го правят. Най-много от тях искат да се установят в София. „Докато построим пътищата, може да няма кой да ходи по тях”, каза още професор Дулевски.
На брифинга бе и президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той изтъкна, че за последните 6-7 години ежегодно от България трайно емигрират между 50 000-70 000 българи. “Това разбира се не са само ученици, поясни той. Над сто души дневно напускат държавата. Демографската катастрофа у нас не се подобрява, притеснен е Димитров. Той подчерта ясните тенденции за емиграция.
