През 1925 г. на 24 септември 42-рото правителство на Царство България депозира молба в Обществото на народите за отпускане на Бежански заем от 3 000 000 английски лири, с които да се подпомогнат над 250 000 българи, преселили се на територията на страната след Първата световна война.
Договорът за заема е сключен на 22 декември 1926 след продължителни преговори с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите.
Отпускането на Бежанския заем е резултат на сложна международна политическа комбинация и може да бъде разглеждано като успех на британско-американската политика. В годините след Първата световна война Франция се застъпва за твърда политика спрямо изплащането на репарациите от победените страни, докато във Великобритания преобладава мнението, че в общ интерес е тяхната икономика да бъде стабилизирана.
Бежанският заем, отпуснат на България, до голяма степен възпроизвежда модела на подобни заеми за Австрия (1922) и Унгария (1924). По отношение на конкретната си цел, облекчаването на положението на бежанците, той е сходен и със заема, отпуснат със съдействието на ОН през 1924 година на Гърция за подпомагане на бежанците от Гръцко-турската война.
За пръв път идеята за външен заем, който да бъде използван за преструктуриране на предвоенните и репарационните дългове на България и за стабилизиране на златните резерви на Българска народна банка (БНБ), е лансирана от финансиста Анжело Куюмджийски в началото 1925 година. Неговият план предвижда вземане на заем от американски банки, с който да бъде изплатен транш А от репарациите, като по този начин България се освободи от финансовите гаранции, предвиждани от Ньойския договор. Той печели подкрепата на видни политици, като Андрей Ляпчев, Христо Калфов и Иван Вълков, както и на британския представител в Междусъюзническата контролна комисия.
На 10 юни, по препоръка на своя Финансов комитет, Съветът на ОН одобрява проект за настаняване на български бежанци с помощта на международен заем.
На 8 септември външният министър Атанас Буров и финансовият Владимир Моллов подписват в Женева протокол за сключване на бежански заем под гаранцията на ОН. Документът урежда величината на заема, условията и контрола върху прилагането му. Народното събрание го ратифицира с почти пълно единодушие в края на същия месец. В началото на декември са сключени договорите между България и банките, които участват в отпускането на заема.
Бежанският заем е отпуснат от група британски, италиански, швейцарски, холандски и американски банки. Водещ посредник при емитирането на заема е британската банка Шрьодерс. Той е с номинална стойност 2 400 000 британски лири и 4 500 000 американски долара и емисионен курс 92% при лихва от 7%. За да гарантира погасяването на заема, правителството на Андрей Ляпчев залага част от приходите в държавния бюджет: акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и др.
Срещу заема правителството се задължава да предостави 132 000 ха земя за настаняване на бежанците. За реализиране на тази цел е създадена Главна дирекция за настаняване на бежанците, пряко подчинена на министър-председателя. До закриването си през 1931 година тя работи в тясно сътрудничество със специален представител на ОН, който контролира изразходването на предвидените средства.
Дотогава над 30 000 бежански семейства (около 200 000 души) са настанени и стопански устроени на 1 милион дка земя. Повече от 1,6 милиарда лева от Бежанския заем са вложени в изграждане на 10 000 нови жилища (т.н. Шаронски къщи), раздаване на семена, добитък и земеделски инвентар, увеличаване на обработваемите площи чрез изкореняване на гори и пресушаване на блата. Голяма част от средствата (около 350 милиона лева) отиват за строежа на железопътната линия Раковски–Хасково–Мастанли, поправка и разширение на пътната мрежа и водоснабдяване.
