Фототипно издание на книга за Хилендарския манастир на 205 години, чието единствено
копие в България се пази във фонда на библиотека „Родина”, пуска в чест на празника на
българската култура и славянската писменост и предстоящата си 160-годишнина
старозагорската читалищна библиотека.
Съставителството, редакцията и предговорът са дело на академик Иван Радев от ВТУ „Св.св.
Кирил и Методий”. Фототипното издание е придружено и с осъвременен текст от Ния Радева.
Уникалният екземпляр е най-старата възрожденска книга, която пази библиотека „Родина”, а
пълното ѝ име е: „Краткое описание святия и преславния Лаври царския Хиландара Святой
горе Атонской сущия”, издадена в Будим (днес Будапеща) през 1814 г.
Книгата е написана и издадена "ради сербов и болгаров" по искане и настояване на
проигумена на манастира Кирил Михайлович, родом "от предели Филипополския".
Спомоществовател в разходите е бил Мелетий Никшич, бивш архимандрит Студеничкий и
настоящ Фенечкий.
Книгата е на църковно-славянски език и представлява превъзходен
пътеводител за Хилендарския манастир. 50 години по-късно в същата обител, отново от
хилендарски проигумен, е написана и История славяноболгарская. Самият Хилендарски
манастир в този период от време е считан за български, поради незначителния брой
другоезични монаси – сърби и руснаци.
До откриването ѝ във фонда на „Родина” тази книга не фигурира в българската библиография.
Второто известно копие се съхранява в Мюнхен.
Ценното осъвременено издание излиза с финансовата подкрепа на Община Стара Загора и с
клеймото на издателство „Ивис” Велико Търново. То ще бъде представено на 23 май от 17.30
часа в Регионален исторически музей.
В библиотека "Родина" българските възрожденски книги наброяват 310 екземпляра на 239
заглавия. Преди 10 години, за своята 150-годишнина, библиотеката издаде общ своден
каталог на възрожденските издания в Стара Загора, който включва фондовете на библиотека
"Родина";, библиотека "Захарий Княжески", библиотеките на Старозагорска митрополия и Исторически музей. Заглавията в него са 380, а 154 от тях сe пазят единствено в библиотека
„Родина”.
