Освен рекордното увеличение на разходите на НЗОК през 2024 г., значителен ръст бележат и преминалите през болница пациенти, възстановявайки нивото си до броя им отпреди ковид пандемията. Впечатляващите данни за дейността на болниците са налични на страницата на Националния център за обществено здраве и анализи и от тях е видно, че 2,4 млн. пациенти са преминали през стационарите на лечебните заведения за болнична помощ за 2024 година. Свърхпотреблението на болнични услуги е в синхрон със значимия дял на разходите за болниците, относително ниските нива на превантивни грижи и липсата на дългосрочни здравни грижи у нас, което поставя под допълнителен натиск болничната система. Темата коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ).
За да обобщим:
– Хоспитализациите достигат нивата преди пандемията от 2,4 млн. броя годишно при население в страната около 6,4 млн. души.
– Делът на разходите за болнична помощ в общите разходи по бюджета на НЗОК се задържа на сходни нива от около 60-62% – те включват разходите за болнична помощ, за медицински изделия и за онкологично лечение за пациенти, лежащи в болници.
– Съотнесени към населението броят на хоспитализациите, както и разходите за болници растат за последните години.
Ако включим и еднодневния престой, хоспитализациите ще се увеличат допълнително с още около 700 хил. броя годишно.
През 2024 г. използваемостта на леглата достига 61%, а средният престой – 4,8 дни. Най-висока използваемост регистрират държавните психиатрични болници (77%). Там и средният престой е най-дълъг – 59,7 дни.
В частните болници са хоспитализирани около 917 хил. пациенти годишно, а средният болничен престой е с около 1 ден по-кратък (3,9 дни).
Същевременно по данни на Евростат общите разходи здраве – . – както от държавния бюджет, така и лично от пациентите – достигат 7,92% от БВП през 2024 г.
Резултатите?
– България отново е на последно място по очаквана продължителност на живота при раждане сред страните от ЕС със 75,9 години през 2024 г.
– На пето място по предотвратима смъртност сред европейските страни.
– На трето място по детска смъртност сред европейските страни.
Здравните резултати не са случайни и поставят под въпрос работи ли добре моделът у нас. Широката мрежа лечебни заведения и финансирането чрез клинични пътеки създават условия за свърхпотребление, които много трудно могат да се ограничат с чисто административни мерки. А контрол върху количеството дейност на болниците е нужен – най-добре би било, ако се коригира финансовият модел чрез създаване на различни стимули за работата им.
