За тричленно семейство (двама работещи възрастни с едно дете до 14-годишна възраст) необходимият месечен нетен общ доход за последното тримесечие на миналата година е 2653 лв. Това заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ, цитирайки данни от Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ. Те са от традиционното наблюдение на потребителските цени и заплатата за издръжка за четвъртото тримесечие на 2024 г., извършвано от ИССИ.
През декември 2024 г. необходимият нетен месечен доход за издръжка на живот на един работещ, сам живеещ човек, е 1474 лв. Доходът, необходим за издръжка, нараства с 1,4% на месечна база и с 2,5% на годишна база. В сравнение с декември 2023 г. необходимият нетен месечен доход за издръжка през декември 2024 г. е нараснал с 65 лв. за тричленно семейство и с 36 лв. за един работещ.
През ноември 2023 г. 1 649 000 наети лица са имали осигурителен доход под заплата за издръжка за един работещ – 1853 лв. (бруто), а през ноември 2024 г. 1 570 000 лица са били с осигурителен доход под заплата за издръжка за един работещ – 1900 лв. бруто. Осигурените лица на пълно работно време са 2 148 000. На минимална работна заплата на пълно работно време се осигуряват 255 хиляди. Близо 288 хиляди души, с изключение на самоосигуряващите се, земеделските работници и др., работят на непълно работно време и се осигуряват до минималната работна заплата.
“Ръстът на средната заплата в частния сектор през последните две-три години е с 12%-14%, а в държавния сектор – с 10%”, каза още Димитров. По думите му въпреки това цените на стоките и услугите остават високи, а в другите европейски държави имат далеч по-ниски цени и по-високи заплати, което е трудно обяснимо.
“Твърдението, че намаляването на ДДС на стока или услуга води до намаляване на цената му, е тотално невярно”, каза още той. “Факторите, които са повлияли за промяна на дохода за издръжка, са увеличаването на цената на природния газ, на цената на тока за бизнеса, на изкупните цени за тон на зърнените култури и фуражната пшеница, на маслодайни култури и др.”, каза Виолета Иванова, заместник-директор на ИССИ.
“Необходимият доход за храна на едно работещ на месец е 586 лв., показват още данните за последното тримесечие на 2024 г. В нехранителните стоки и услуги се наблюдава увеличение на разходите – за образование и свободно време, за лекарства и лекарски услуги, за лична хигиена, за железопътен транспорт и др.”, посочи Иванова.
С 4,2% е нараснал разходът за малката потребителска кошница през декември 2024 г. в сравнение с декември 2023 г. В сравнение между Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия, Румъния и България се вижда, че българите, получаващи минималната работна заплата, могат да купят кошницата с основните продукти най-малко пъти в ЕС – 7,9, каза Пламен Димитров. В Румъния, след второто увеличение на минималната работна заплата, кошницата с основните продукти може да се купи 16,7 пъти, а в Хърватия – 15,8 пъти, отбеляза той.
КНСБ настоява в бюджет 2025 да приемат заложените вече средства за провеждане на хоризонтална политика по доходите, която да води до минимум 10% ръст на заплатите, ускоряване на процеса по транспониране на европейската директива за минималната работна заплата във всичките ѝ части, подготовка на процеса за транспониране на директивата за прозрачност в плащането, посочи още президентът на КНСБ.
“Има сериозно напрежение в много системи и ако в рамките на 6-7 седмици не се приеме бюджет 2025, не съм оптимист нито за първите сто дни на правителството, нито за следващите”, коментира той. “Изтеглянето на бюджета за нас е лош знак, можеше да се направят корекции, без да бъде изтеглян от парламента”, допълни Димитров, цитиран от БТА.
