
Между 1/5 и 1/4 от избирателите не са решили още за кого да гласуват и дали да гласуват на парламентарните избори на 12 май. Сравнение с изборите през 2009 година, днес колебаещите се са значително по-висок дял (през 2009 г. те са били 15%, днес са 22%), посочиха данните от последното национално представително проучване на НЦИОМ, цитирано от “Фокус”.
Най-често сред колебаещите се как да гласуват на 12 май българи има млади хора на възраст 18-29 години, високообразовани респонденти, както и жители на областните градове и на столицата.
66% от българите твърдят, че следят предизборната кампания единствено от медиите. Това правят предимно хората на възраст над 50 години, пенсионерите, жителите на малките градове и заможните избиратели. 27% посочват, че изобщо не следят предизборната кампания. Сред тях преобладават интервюирани на възраст от 18 до 39 години, роми, както и хора, които заявяват, че няма да гласуват.
Само 6% от участвалите в настоящото проучване твърдят, че са присъствали на предизборни срещи с политически сили в своето населено място, а едва 1% посочват, че лично са ангажирани в организацията на кампаниите на отделни партии, сочи проучването.
Ако изборите бяха на 25 април 2013 г., сигурните участници в следващия състав на парламента щяха да са четири партии – ГЕРБ, БСП, ДПС и “Атака”, според резултатите на НЦИОМ.
Движението, водено от Меглена Кунева, “България на гражданите” остава най-близо до групата на партиите с голям шанс да попаднат в парламента. Останалите в т.нар гранична зона (2-4%) са коалицията ДСБ-БДФ, “Национален фронт за спасение на България”, РЗС, ВМРО и Коалиция “Център-Свобода и достойнство”. Кампания като настоящата, изпълнена с обрати, е трудно да се прецени коя от по-малките партии може да се окаже в печеливша електорална ситуация, подчертават експертите.
Въпреки събитията, след доклада на Прокуратурата няма съществена разлика в дяловете на електоралната подкрепа за двете основни политически партии – ГЕРБ и БСП. Това означава, че избирателите на тези партии, независимо от публичните дебати и тълкувания на случващото се, по-скоро стоят зад своите ръководства.
Няма промяна в подреждането на първите пет формации, както и не се регистрира значима промяна в разликата между електоралната тежест на първите две формации – ГЕРБ и БСП. Към 25 април тя възлиза на 5,9%.








