Четем ли достатъчно и какво избираме, когато отделяме време за това? Данните са тревожни – 30% от населението у нас не хваща книга, но не чете и нищо друго. Наблюденията са върху периода от 2006 до 2022 година, а изследването е направено от екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози. Проучването показва, че се фокусираме все по-малко върху сериозни четива и все повече върху публикации в социалните мрежи. Експерти обаче допускат, че от 2022 г. досега в данните може да има промяна.
Някои хора гледат на четенето като на бягство от реалността. Други обаче не са привърженици на бягането и така попадат в групата на 30-те процента, които не четат нищо. Но има и още няколко други групи.
“Едната, която казва, че чете активно е между 20-25 процента, но истински активните читатели в нея са около 10%. Тези, които четат българска литература, са още по-малко. Има една група, която казва, че чете относително често и друга, която казва, че чете няколко пъти в годината. Трета група, която казва, че чете по-рядко от няколко пъти в годината и има едно между 30 и 35%, които просто не четат – нищо”, обяснява проф. Александър Кьосев, културолог и научен ръководител на изследователския екип.
Според данните – от тези 10 процента активни читатели, хората, които четат българска литература, са още по-малко. “Публиката, която се интересува от съвременна българска литература, едва ли е повече от 60-70 000 души. Това е от рамките на една публика от 350 000 души, която чете художествена литература активно”, коментира пред БНТ проф. Александър Кьосев.
Наблюденията на издателствата сочат – безпрецедентно отношение към българските автори и българската литература. “За пръв път имаме български автори на челни места в класацията. Българинът сякаш най-накрая се събуди и започна да иска да види част от себе си в това, което чете. На него не му е достатъчно това, което ще каже Дан Браун или Стивън Кинг”, каза Захари Карабашлиев, писател.
А освен да носи удоволствие, четенето влияе благоприятно и на мозъка ни. “Мозъкът като цяло разполага с около 100 млрд. неврони и нервни клетки, но с 10 000 млрд. връзки помежду им. Четенето няма да увеличи броя на невроните, няма да увеличи броя на клетките, но ще спомогне да се увеличи броят на връзките. Като започне една болест, независимо дали е Алцхаймер, Паркинсон или мозъчно-съдова болест, първо намалява броят на връзките. Четенето може да ни предпази и да помогне по-бавно да се развие и по-късно да се прояви една такава болест”, посочи акад. Лъчезар Трайков, началник на отделение в Клиниката по нервни болести в УМБАЛ “Александровска”.
Според изследването групите, които четат изключително малко са българските роми, българските турци, възрастните хора и хора, които живеят в малките населени места.
