На днешния ден преди 30 години Римският наказателен съд оправдава Сергей Антонов, обвинен за атентата срещу папа Йоан Павел II. Всичко започва на 13 май 1981 г., когато терористът от “Сивите вълци” Мехмед Али Агджа стреля по папа Йоан Павел II и го ранява тежко на площад “Свети Петър” във Ватикана. Турският гражданин е задържан незабавно и малко по-късно е осъден на доживотен затвор. На част от снимките, които са разпространени след покушението обаче се вижда Сергей Антонов, който по това време е служител на бюрото на БГА “Балкан” в италианската столица. По-късно това му изиграва лоша шега, защото въпросните фотоси стават важна улика в обвиненията срещу него.
Началото на кампанията срещу българския гражданин е дадена на 18 август 1982 г. Тогава няколко западни информационни агенции цитират статия на известната американска разследваща журналистка Клеър Стърлинг, според която зад атентата срещу папата стоят СССР и България. Любопитна подробност е, че в посоченото издание по това време работи Димитър (Дими) Паница. Италианските разследващи органи се сезират и започват ново разследване, което завършва през ноември с.г. с повдигане на обвинения на общо седмина души, сред които четирима български граждани. Сред тях са дипломатите Иван Дончев, Желю Василев, Тодор Айвазов и един от служителите на БГА “Балкан” в италианската столица, Сергей Антонов.
Междувременно Василев вече е напуснал Рим, а самият Антонов дори не подозира
какво ще се случи с него. На 25 ноември 1982 г. той е задържан от италианските служби за сигурност и му е повдигнато обвинение в съучастничество в убийството на главата на римокатолическата църква. Според обвинението Антонов е бил служител под прикритие на българските тайни служби, които участвали в план на КГБ за ликвидиране на поляка Карел Войтила (Йоан Павел II). Години по-късно българският посланик в Рим по това време – Райко Николов, твърди, че обвинението срещу нашенците “представлява безпрецедентна по своя замисъл и цели операция за враждебно настройване на католиците в Полша, Унгария и на целия християнския свят срещу СССР и България“. Той е категоричен, че зад акцията стоят САЩ, като целта им е “предизвикване на брожения вътре в организацията на Варшавския договор”.
Арестът на Антонов се посреща със смях от българската общност в италианската столица. Никой не вярва, че стеснителният и затворен служител на БГА “Балкан” може да се забърка в нещо подобно. Неговите познати твърдят, че той е “фин, интелигентен, кротък, работлив, честен и точен” човек, който за нищо на света не би навредил на друг човек. Приживе един от най-големите преводачи от италиански език, Асен Марчевски, който познаваше всички документи по т.нар. “българска следа”, разказваше: “Италианските тайни служби са в основата на обвинението срещу България. Защо? Защото не могат да тръгнат срещу СССР. Търсят някоя малка държава, чрез която да ударят Съветския съюз. Това е времето на Рейгън, който се бори с Империята на злото. Щом въпросните служби решават да атакуват България, започват да търсят подходящ човек, срещу когото да насочат стрелите си. Той не може да е дипломат, защото не могат нищо да му направят. Служител на техническите служби обаче може да бъде арестуван само защото е минал на червено с колата. Спират се на Антонов. Той живее сам и лесно могат да го следят“.
Речта на прокурора продължава 31 часа. Обвинението се крепи само на
показанията на Мехмед Али Агджа. В края процеса защитата изброява
116 лъжи на Агджа,
заявени пред съда, от които по време на съдебния процес той се отказва. Години по-късно италианският следовател Фернандо Импозимато, който периодично се изказва по делото “Антонов”, лансира версията, че Сергей е превозил тримата турски терористи до площад “Свети Петър”. Свидетели обаче доказват, че точно на този ден, 13 май 1981 г., от 13,10 до 17,15 часа българинът е бил в службата си, въобще не е напускал, продавал е билети, говорил по телефона и там чул за покушението срещу Светия отец.
Сергей Антонов прекарва близо четири години в италианските арести и затвори. В
крайна сметка на 29 март 1986 г. той е оправдан поради липса на достатъчно доказателства. Това не е най-коректното решение, но според Марчевски, ако го бяха оневинили напълно, то това щеше да означава, че “италианските следствие и съд трябваше да си признаят, че твърде късно са разбрали истината. А за да приключат следствието и съдебното дело, службите, съдът и полицията изхарчиха над четири милиарда италиански лири. Това прави четири милиона долара разходи, които плати италианският данъкоплатец“, посочва българският преводач.
Той си спомня, че папа Йоан Павел II така и никога не повярвал в “българската следа”, независимо от голямата истерия в местните медии. На три пъти, пред официални делегации, той е заявявал, че не вярва България да има каквото и да е съучастие в това престъпление.
Пред високопоставени наши представители той е казвал: “Не вярвам българин да е стрелял или подготвял атентат срещу мен. Уверен съм, че българин не може да стреля срещу поляк. Защото българите знаят, че Владислав Варненчик е дал живота си в битка за свободата на братята българи“.
Сергей Антонов се завръща у нас с разбито здраве и психика. Работи в БГА “Балкан”, но до края на живота си остава неконтактен и изолиран от външния свят. Запознати с неговото здравословно състояние твърдят, че причина за поведението му са тежките разпити и огромният психологически натиск, на който е подложен в продължение на години.
По време на предварителното следствие изтича информация, че върху Антонов дори са използвани психотропни вещества.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
