Шаранът не се продава по-скъпо тази година за Никулден. Поне на рибарника край Благоевград. Затова и пътят към водоема вече цяла седмица е по-натоварен от близката автомагистрала „Струма”, шегуват се местни жители. Идват купувачи не само от града и Пиринския край, но чак от Кюстендил, Перник и София. Цената на шарана на дребно е 5,50 лева за килограм, а на едро е 4,50 лева за килограм. Толстолобът върви по 2,50 лева на едро и с лев повече на дребно. Белият амур е 5 лева за търговците и 6 лева за клиентите, които го купуват на дребно.
„Принудени сме да не пипаме цената. Защото потреблението е свито. Пазарът определя цената. Макар през лятото заради горещините да имаше голяма смъртност сред рибата. Но хората нямат пари, купуват замразена скумрия, колкото да спазят традицията. Доста търговци на жива риба в София фалираха през последните години. Затова целта ни е да продаваме евтино, за да реализираме продукцията си на пазара”, заяви Лидия Николова, която стопанисва благоевградския рибарник заедно със съпруга си. Те ще се опитат да пласират цялата риба, тъй като остане ли им, ще загуби близо 20% от теглото си през зимата.
Няма тайни за сладководната риба за съпрузите Лидия и Никола Николови от Благоевград. Рибовъдите са от сутрин до вечер край водоемите вече 33 години, а от 18години са собственици на рибарника в благоевградския квартал „Струмско”. Признават, че в последните години става все по-трудно. Кризата не ги подминала. Често се налагало доставчиците на фураж да ги чакат с разплащането.
„Идва Никулден, но потреблението се свива непрекъснато. Хората нямат пари, доста магазини за жива риба фалираха, дори обекти в столицата затвориха врати. През лятото много от рибата ни измря заради жегите. Надяваме се да реализираме стоката си. Лошото е, че празникът е само веднъж в годината”, споделя съпругата. Твърди, че целта пред нея и съпругът й е да оцелеят, да не фалират.
Категорични са, че най-лошото е минало. И са готови с нови сили да продължат да правят бизнес. Заради кризата се принудили да работят още повече, тъй като се наложило да съкратят част от работниците си. Дори пазача на рибарника вече не е на работа. От доста време в ролята на охранител на водоемите е самият собственик Никола Николов. Става по няколко пъти през нощта, за да прави обход на района.
„Просто не можем да си позволим да назначим човек, който да пази рибарника. Защото за нас е важно да можем да плащаме добри заплати на работниците си. Затова мъжът ми обикаля нощно време водоемите”, обяснява Лидия Николова.
Тя и съпругът й отдавна изготвили проект, с който да кандидатстват за средства по европейските програми. Това е единственият начин да дръпнат напред, да успеят да ремонтират остарялата база. Защото водоемите са в трагично състояние, дигите между тях са пробити, необходима е ежегодна поддръжка и почистване. „Ние пускаме храната във водоема, в който трябва да е рибата, а тя минала в съседния през дупка в дигата. И фуражът отива нахалост, и рибата загива без храна”, споделят рибовъдите.
Те закупили рибарника съвсем законно и по пазарни цени в периода 1996-1998 година. През септември 2009 г. се прави ново замерване на имота и се констатира, че площта му е по-голяма. Те притежават 407 декара, а се оказало, че има още 47 декара отгоре. Разликата в площта е записана обратно на държавата като съсобственост в идеални части. Точно тази съсобственост е пречката да кандидатстват с проекта си по европейските програми.
Правилата там са железни – имотът трябва да е 100% собственост на фирмата „Рибно стопанство” АД на съпрузите. „В тази ситуация нямахме избор – поискахме изготвянето на пазарна оценка от лицензирани оценители на въпросните 47 декара. Купихме ги много скъпо, взехме заем, но поне сагата приключи”, разказват двамата.
Съпрузите са убедени, че е необходима мащабна кампания, която да разясни на българина колко полезна за здравето е прясната риба. „Българинът все още няма култура да хапва сладководна риба. В последните години румънците изкупуват сладководната ни риба. Обидно ни е, че у нас човек консумира едва 4 кг. годишно замразена и прясна риба. А преди 20 години е ял средно по 20 кг. на година. 4-5 пъти е паднало производството на сладководна риба за последните 30 години. Има европейски страни, където средната консумация на човек е между 40 и 60 килограма, затова и там хората са по-здрави”, казват двамата собственици на рибарника в Благоевград.
Те спазват цялата технология за отглеждане на риба. Прави се непрекъсната профилактика на водите, на зарибителите. Използва се най-новата и качествена храна, която излиза на пазара. Купуват гранули, които са внос от чужбина. Два пъти по-скъпи са, но пък имат перфектен ефект. Тъй като за тях е важно с по-малко, но по добра храна, да отгледат хубава риба. „Нашата стока е вкусна и истинска. Най-екологично чистата риба е тук. Малко останахме тези, които произвеждаме качествена риба, тя не е толкова хубава в язовирите”, категорична е Николова. Според нея шаранът и другата сладководна риба на трапезата за празника носи берекет в къщата.
Никола изчислява, че се грижат за един шаран в продължение на 3 години, а накрая печалбата им не е повече от 50-60 стотинки на килограм. „Цената на стоката ни е повече от достъпна. На фона на увеличението на останалите храни, рибата дори е по-евтина”, уверява той. Според съпрузите е време да се осъществи и по-силен контрол от държавата, за да не се предлага риба със съмнително качество на пазара, като се подбиват цените и се прави дъмпинг. Има стопани на рибарници, които хранят рибата с отпадъци от птицеферми, от кланици. Изкупуват тези боклуци на безценица и после продават стоката си на ниски цени. Дори заболяла риба стига до крайния потребител, което е недопустимо.
„Но най-важното е рибата да не се подценява толкова много в България. Много хора не са наясно колко е полезна за здравето. Затова в страната ни се консумира много малко прясна риба. Не знам защо българинът предпочита вносна и замразена риба. А нашата риба е удоволствие да я сложиш на масата и да я консумираш”, твърдят Николови. Накрая признават, че само с подкрепата и на държавата рибовъдството ще продължи да го има у нас. Те също ще останат в бранша. Защото са влюбени в този занаят. За цял живот.
