На 370 млн.лв. ще могат да разчитат общините по европейската програма „Региони в растеж“. Това стана ясно от думите на министъра на регионалното развитие в оставка Лиляна Павлова на конференция за възможностите по плана „Юнкер“, организирано от КРИБ.
Павлова допълни, че само инвестицията е по-голяма, а и вече е разширена не само в 7-те големи града, а в общо 39. „Увеличихме стартовия капитал – 370 млн.лв. , 270 са за чисти проекти, свързани с градско развитие и 100 млн. за туристическа инфраструктура и туристически атракции.
Към тези средства за туризъм са предвидени допълнително 100 млн.лв. за одобрените проекти от Фонда на фондовете, като например за паметници на културата с националн означение.
„Имаме възможности, които още не сме използвали във водната, транспортната инфраструктура, жилищното строителство. Във водната инфраструктура нямаме нито един предложен проект“, каза още строителният министър. По думите й 2017-та ще е годината, която ще даде възможност да се отпуши не само безвъзмездното, грантовото финансиране. „Колкото повече разширяваме финансовия инженеринг толкова повече успех ще имаме“, посочи тя.
От своя страна министърът на околната среда и водите Ивелина Василева посочи възможностите за бизнеса в нейния сектор. “До 2020 г. енергийната ефективност трябва да стане 20%, а до 2030 г. – 27%. До 2022 г. депонираните боклуци трябва да са до 35% от тези през 2014 г., а рециклираните да станат 50%. До 2030 г. делът на рециклираните трябва да скочи до 65%, а депонирането трябва да бъде максимум 10%. Това са възможности за отваряне на българското производство към нови пазари, както и за въвеждането на екоиновации и нови технологии”, посочи тя. И припомни, че “отпадъкът не е боклук, а ресурс”.
Василева допълни още, че се надява чрез Фонда за фондовете средствата, които ще бъдат налични под формата на гаранции и кредити, за инвестиции във ВиК мрежи и съоръжения, да бъдат удвоени.
Тя посочи, че днес публичните ресурси са недостатъчни и акцентът трябва да е върху въвеждането на устойчиви модели на производство и потребление, които да превърнат икономиката ни в нисковъглеродна. “Трябва да преодолеем замърсяването на водата и почвите, да увеличим енергийната и водна ефективност”, каза Василева.
“Все повече е нужно да въведем гъвкави финансови инструменти, които ще са в полза и на бизнеса, и на публичните институции. Инвестирахме в здравето на над 4 млн. български жители, създадохме над 900 работни места, но това бе направено основно с грантови средства. Сега въвеждаме новост в сферата на околната среда – досега в екологичните проекти не бяха ползвани възможностите на финансовия инженеринг. Изключително е важно да обединим усилията си върху създаването на организацията и капацитета да управляваме финансовите инструменти”, разясни Василева.
“Трябва да помислим как максимално да насочим инвестициите в знания и умения и как чрез финансовите инструменти да помогнем на малките и средните предприятия, каза от своя страна министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова.
Тя посочи, че от Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” са отделените 107 млн. лв., 35 млн. лв. от които са за развитие на предприемачеството и създаване на възможности за микро и малки предприятия, които работят от до 2 години. Те ще бъдат раздавани чрез микрокредити в размер между 5 и 50 000 лева.
12 млн. лв. пък са заделени за младежката гаранция за хора до 29 години, които са иновативни и имат желание за собствени бизнес.
