КАТ-София от 3 дни не регистрира автомобили, защото имало проблем с фирмата, изработваща табелите. Заявките се забавяли, което водело до проточване на изпълнението им. След седмица пък ще свършат табелите и от „родната полиция“ отново няма да могат да регистрират коли.
Кой е виновен за забавянето? Размиването на личната отговорност в масата административни служители, от които КАТ има съмнителна полза, не е изненадващо, но пък е дразнещо. Липсата на добра организация изисква наказания, промени в състава, защо не-съкращения. Нуждата от реформа в сектора, за която настояваше финансовият министър Владислав Горанов в края на 2015 г., е очевидна. Ако не сте сигурни, ще ви убедя.
11 и 30 часа сутринта. От 10.00 стоя на опашка пред гишето, за да регистрирам колата си. „Аз чакам, чакам вече час“… и повече. Взела съм отпуск за деня (неплатен, естествено), защото познати ме предупредиха, че за час нищо няма да свърша. По-скоро, да свършат. От КАТ.
В 11.40 часа, когато пред мен вече има „едва“ 10-тина души, гишето внезапно затваря. Служителката, която мига бавно и говори още по-бавно, просто хлопва кепенците, без да каже и думичка. Всички се заоглеждахме и заразпитвахме: “Какво стана?” Удивлението ни не трая дълго – на бележка с дребни буквикчки, като тези в края на договорите, които никой не чете, пише, че в 12.00 часа започва обедната почивка на лелята. Само че тя е решила да си я удължи с 15 мин, на гърба на чакащите.
Всички се преместваме на единственото (!) работещо гише, вече пред мен има 20-тина души. Няма място да кихнеш, затова запазвам реда си с много уговорки, за да хапна набързо в малкото и мръсно дворче. Краката ме болят, защото за над час и половина висене пред гишето не съм сядала. Просто няма пейка, нито дори прост, неудобен, дървен стол, където да го направя – нито вътре, нито вън. Връщам се след 15 мин клечане на студените стълби пред ведомството и виждам, че опашката е напреднала с… един човек!
Отпочиващата леля се върна, след като се нахрани с мазна баничка, изпуши около 7 цигари и проведе 5 телефонни разговора в рамките на 40 минути. Раздразненото изражение, с което ме удостои, ми даде да разбера, че би предпочела да избяга спринт на 100 метра с пълен стомах, гонена от подивели хинеи, но не и да ме обслужи. След размяна на „къси пасове“, премятане на документи от едни ръце в други, сумтене и още 20-тина минути, най-сетне успях да си тръгна. В 14.00 часа. Вместо да работя, не свърших нищо, за да съм полезна на икономиката. Не разбрах и с какво лелята е от полза на КАТ.
4 часа за регистрация на една кола (ами ако имах две?), забавени заявки, липса на табели… Колко още доказателства са нужни, за да се убеди ръководството на МВР, че има нужда от реформа в КАТ?
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
