Кръгът от сфери на заетост, които са силно засегнати от професионално „прегаряне“, непрекъснато се разширява. Докато в последните десетилетия емоционалното изтощение, предизвикано от силна натовареност на работното място, се свързваше предимно с високо отговорни длъжности, тенденцията за загуба на мотивация, прекомерно напрежение и неудовлетвореност се засилва в най-разнообразни области. По данни на Евростат 55% от изгубените работни дни в Европа се дължат на стрес, у нас делът е около 40 на 100. Същевременно, според статистика на НОИ, бизнесът губи 170 милиона от болнични, като около една трета от тях са неправомерно използвани около празници и почивни дни.
На фона на изразения недостиг на висококвалифицирана работна сила инвестицията в човешки ресурс се оказва ключова за запазване на бизнеса и конкурентноспособността. Въпреки че стресът, определян като „болестта на 21 век“, е нещо обичайно за работната сфера, все повече работодатели и организации осъзнават, че наличието му е организационен, а не персонален проблем. Анализ на Световната здравна организация го определя като един от факторите за висока смъртност и първопричина за редица болести. Все повече се очертава фактът, че хуманизацията на работното място и разрешаването на проблемите, пораждащи психосоциален дискомфорт, са ключ към ефективно управление на трудовия живот и активно развитие на икономиката.
Докато българите имат най-ниската продължителност на живота в Европа (74,8 години, по данни на НСИ) и са на първо място по сърдечносъдови заболявания, а емиграцията на хора в трудоспособна възраст показва високи нива, създаването на оптимални условия на заетост и напасването към актуалните промени в заобикалящия свят се утвърждава като необходима крачка към просперитет.
Изискванията към организацията на труд се модифицират с всяка изминала година. Независимо икономическо проучване установява, че през 2018 г. очакванията на служителите към предоставяне на гъвкави форми на работа са се увеличили с 5% от предходната година. Проведеното от IWG допитване от януари 2019 година включва 15 000 респонденти от 80 страни и сочи, че все повече държави правят промени в тази насока. Според IWG – групата-майка от водещи компании, включваща Regus:
- 85% от запитаните вярват, че продуктивността се е покачила като резултат от по-голямата гъвкавост в организацията на работа;
- 80% сочат, че при две сходни оферти за работа биха отхвърлили тази, която не предлага форма на гъвкавост на труда;
- 50% от респондентите в световен мащаб работят извън основния офис най-малко 2,5 дни в седмицата;
- 65% вярват, че бизнеси, които приспособяват средата и организацията на труд към естеството на работа са по-продуктивни.
Същевременно голяма част от държавната политика в различни страни е насочена в посока на тези промени. В Холандия служителите имат право да изискат промени в организацията на труд след първата година на заетост на дадено място. Това важи за фирми с повече от 10 служители и включва намаляване или увеличаване на работните часове, както и работа от разстояние. В Австралия законът позволява да се сключват договори между работодател и работник така, че условията да пасват на частния случай. Законодателството във Великобритания също описва прилаганеto на гъвкавите форми на работа, а в Италия е регулирана така нареченaтa „smart” заетост, която удостоверява равнопоставеност на работата, когато тя се извършва от разстояние.
Статистиката сочи, че в Германия и Бразилия компаниите, които не прилагат политика на гъвкавост и не планират въвеждането на такава, са едва 10%. Разпространението на гъвкави форми и гъвкави пространства за работа в световен мащаб се ръководи не само от нарастващия „глад“ за квалифицирани работници, но и от повишаването на осведомеността сред бизнес лидерите за ключовата роля на тези форми за постигането на икономически и социален успех.
