„Столетниците”, които се появяват традиционно в изборните списъци, основно са хора, които са живели в чужбина и за тях няма смъртни актове в ГРАО. „650 души, които се водят на отчет за вота са на възраст над 100 години”, обясни вицепремиерът Екатерина Захариева. Тъй като феноменалния брой на столетниците у нас създава проблем на всички избори, от регионалното министерство са пуснали писма до Националния осигурителен институт, за уточняване на данните. Оказало се, че 438 души се водят с пенсии в НОИ. 279 от тях получават пенсия, 159 – не. За 24 души, чиито имена фигурират в списъците се изяснило, че са починали, а за други 26 няма пълни данни.
„Над 400 души са извън границите на България и за тях няма достатъчно информация”, обясни Захариева. Тя подчерта, че промените в списъците се правят на базата на актове за раждане и за смърт, както е по закон. За много българи, които са се изселили в чужбина, смъртни актове се появяли само ако има някакви иществени въпроси за разрешаване, защото няма задължение да се изпращат.
От Министерския съвет са изпратили депеши до посолствата ни, да съберат информация за българските граждани в съответните държави. Така наречената активна регистрация, която се практикува във Великобритания, така и не бе приета у нас. Тази предизборна процедура позволява да гласуват само тези, които са се регистрирали в определен срок, непосредствено преди вота.
Кабинетът е завишил със 160 000 лева , определените 550 000 лева за провеждане на парламентарните избори в чужбина. „Много държа вотът там да се проведе добре”, каза премиерът Марин Райков, който е и външен министър. Той призова нашенци зад граница, да не наблягат толкова на петициите, които пишат до него, а да се организират за събиране на заявления. За да се открие изборна секция в определен град в чужбина, трябва минимум 100 души да са заявили, че ще гласуват.
