Създаването на привлекателна градска среда е задача на управниците на всеки град, в който качеството на живот на гражданите е поставено на първо място. Това включва и създаване на условия за движение на пешеходци, което се разглежда не само като преминаване през конкретно място, а като възможност за създаване на приятно преживяване.
През последните години Столичната община показва разбиране към необходимостта от обновяване на пешеходните пространства. През 2020 г. бе приета Наредба за градската среда в София. В нейното създаване съществен принос имаха и членове на “Екипът на София”. Като част от Наредбата през 2022 г. бе приет и Стандарт за настилките. В него са заложени размери и вид на настилките, начин на нареждане, стандарти на материалите, но и принципи за съвременен дизайн и достъпност на средата. Стандартът би трябвало да служи като отправна точка при създаването на пешеходна инфраструктура или ремонт на вече съществуваща.
През 2022 г. София изтегли 100 млн. лева заем от Европейската инвестиционна банка, който да се използва за обновяване на тротоарните настилки. Сумата не е малка, но не е и достатъчна, за да се обхване целия град. Това налага приоритизация на местата, които да бъдат обновени, а изразходването на публичните средства да е с възможно най-голям ефект за гражданите.
На всеки един от нас му се е случвало да вижда подменена настилка на тротоар, но с останали пет-шест, а и понякога повече шахти. Това се случва, защото масово се практикува т. нар. “текущ ремонт”. Съгласно Закона за устройство на територията при текущ ремонт не са необходими проект, съгласуване с експлоатационните дружества или разрешение за строеж. Тази практика води до обикновена замяна на амортизиран стар паваж или плочки с нов. В този случай подобрението в градската среда е само повърхностно.
По-дългият път се нарича “основен ремонт”. При такъв вид ремонт се обновява не само настилката, но и подземната инфраструктура. Така става възможно изграждането на общ колектор под тротоара, в който да бъдат организирани различни инженерни мрежи – кабели за електричество и за данни, водопровод, газопровод и други. По този начин освен, че се обновява инфраструктурата, се намаляват и шахтите. Основният ремонт изисква всичко това, което не е нужно за текущия – изготвяне на проект, съгласуване и разрешително за строеж. Това обаче е и по-дългият и по-скъп път.
Друг основен проблем с улиците и тротоарите в града е свързан с действащата улична регулация. Немалко хора свързват думата “регулация” с границите на имота си. Но това е само част от картинката. Освен дворищната, съществува и терминът “улична регулация”. Тя определя габаритите на тротоарите и на автомобилното платно.
Въвеждането на еднопосочно движение в много софийски квартали намалява необходимата ширина на автомобилното платно и прави възможно разширяването на пешеходното платно – тротоара. За да може обаче да бъде реализирана такава трансформация, е необходимо да бъде изменена уличната регулация. Това отново е процедура, която отнема време, както и е повод на чести жалби. Изменението на уличната регулация би могло да допринесе за увеличаване на площта на тротоара, което няма да е за сметка на паркирането или проходимостта на улицата.
“Също, както споменатият “основен ремонт”, това е процедура, която отнема време и затова е непопулярна, а може да допринесе за увеличаване на площта на тротоара, като същото няма да е за сметка на паркирането или проходимостта на улицата”, обясняват експерти от “Екипът на София”.
В действащата Наредба за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии са предложени различни решения, които са относими към много еднопосочни вътрешноквартални улици в града. Реализирането на тези решения би променило облика на улицата и пространството, с което разполагат пешеходците. Бавната процедура обаче е спирачка за тяхното прилагане.