На днешния ден през 1964 г. село Чепеларе е обявено за град.
Тракийски, славянски римляни и българи са оставили своите следи и билата край Чепеларе.
Основатели на днешното Чепеларе са Волко- Белю и Марчо, заселили се преди повече от 300 години със семействата си при юруците, които станували на територията на днешния град.
След Освобождението населеното място се развива като културен и стопански център на региона. Училището в Чепеларе е втората гимназия в Средните Родопи и до днес изумява с мащабите и красотата си.
Голяма следа в историята на Чепеларе оставя Васил Дечев – кмет на село Чепеларе в периода 1894- 1897 година. Благодарение на него Чепеларе има първия градоустрайствен план в Средните Родопи. Върху дарени от него земи са построени училището и читалището в града. Чепеларци са издигнали негов паметник в центъра на града, а училището и главната улица, която той прокарва носят неговото име.
В Чепеларе е учредена първата в България горска кооперация за стопанисване на горите през 1906 г. Населеното място е едно от първите електрифицирани през 1921 г. През 1933 г. Никола Чичовски изгражда първата вила в Пампорово и поставя началото на известния зимен курор.
снимка: wikimapia
