Общо 56 младежи завършиха успешно първите четири курса по водно спасяване, проведени от началото на годината от БЧК – Варна. От тях 41 са с дипломи за работа на басейн, а 15 са издържали заключителния изпит за море, съобщиха от областния съвет на организацията.
Между 3 и 12 курса за спасители се провеждат всяка година в морската столица, като средно над 150 души получават международно признат сертификат за професията, който им дава възможност за работа в цяла Европа. Към момента БЧК е единствената организация у нас, оторизирана да обучава водни спасители — дейност, която извършва успешно повече от 55 години.
През 1964 г. държавата решава да възложи задачата на БЧК, след като само за едно лято близо 500 души са намерили смъртта си сред вълните. В последно време обаче концесионерите на морските плажове настояват министерствата на здравеопазването и туризма да направят промени в наредбата за водното спасяване, които да разбият монопола на Червения кръст и да позволят и на други неправителствени формации да организират курсове за спасители. Аргументите им са, че така цените ще паднат и кадровият глад за морски гардове през лятото ще бъде преодолян.
„Всяка година над 1300 души завършват курсовете на БЧК за водни спасители, а за постовете по пясъчната ивица от Шабла до Резово трябват около 850 души. Истината е, че спасителите бягат в Европа заради лошите условия за работа и ниското заплащане, които обикновено предлагат концесионерите на българските плажове. А битката срещу „монопола на БЧК“ е защото ние защитаваме правата на спасителите – осигуряваме им нормално работно време, застраховки, облекло, вода и осигуровки върху цялата заплата. Всичко това изисква разходи, които родните стопани на плажове предпочитат да си спестят. При директното договаряне важи принципът на сивия сектор – хората се разписват срещу минималната заплата, останалото получават на ръка и често им се налага да дежурят по 12 часа“, коментира председателят на областния съвет на БЧК – Варна, Илия Раев. Той е категоричен, че промяната на правилата ще понижи качеството на подготовката на спасителите, а недобрата им квалификация ще създаде риск за сигурността на плажуващите и ще увеличи многократно броя на удавените.
БЧК е единствената организация у нас – член на Международната федерация по водно спасяване, а сертификатите, които издава, са валидни на територията на целия Европейския съюз. Сега курсът за спасител на море включва 82 часа теоретична и практическа подготовка плюс обучение за оказване на първа долекарска помощ. При 3 отсъствия от занятия следва автоматично изключване, а на финала има тежък и напълно безпристрастен изпит от комисия от Водноспасителната служба на Червения кръст. „Няма как спортни клубове и НПО без опит да гарантират такова високо ниво, което е плод на дългогодишна дейност и изградена система със световно признание“, категоричен е шефът на БЧК – Варна.
Той припомня и няколко факта из историята на водното спасяване с варненски адрес. Още в началото на миналия век местните власти започнали да наемат рибари с лодки, които да охраняват плажовете от наплив на гратисчии. Точно тези рибари обаче поставят началото на водното спасяване като вид професионална дейност в страната.
Във Варна е работила първата в света жена – воден спасител, чиято дейност е отразена в документи. По време на пребиваването си в морската столица акушерката Христина Хранова, като спасител-доброволец, е извадила от вълните 54 удавници, за което през 1907 г. варненският окръжен управител я награждава със сребърен орден „За гражданска заслуга“.
Отново във Варна през 1928 г. е сформирана първата щатна водноспасителна команда в България. Тогава кметът на града назначава към новосъздадените Морски бани 10 души, които да охраняват къпещите се – по онова време около 3000 души.
