На снимката: Откривателите на съкровището братя Дейкови
На 8-ми декември 1949 г. трима братя от Панагюрище – Павел, Михаил и Петко Дейкови, които били тухлари и каменари по професия, случайно откриват по време на изкопни работи девет изключително добре запазени златни съда.
Те почистват съкровището и го предават на държавата, в лицето на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков. За награда тримата си поделят общо 900 000 лв. тогавашни пари – твърде символична сума за откритието им, не пропускат да отбележат днес техните потомци.
Зарадвани на откритието местните партийни велможи решават първо да го покажат зад витрините на хавлиената фабрика. Вестта за откритието обаче бързо достига до Пловдив и София и “компетентните органи” вземат решение златните съдове временно да се преместят в града под тепетата. Това “временно” продължава повече от 60 години, през които съкровището обикаля няколко родни музеи.
Едва през 2013 г. знаменитата находка на братя Дейкови се завръща отново в града на своите откриватели, благодарение на щедрото спонсорство на местната фабрика “Асарел-Медет” АД, които изграждат специално за експоната уникална зала-трезор.
Какво представлява съкровището
Деветте антични златни съда са от края на IV и нач. на III в. пр. Хр. Осем от тях ритони: един с форма на амфора, от която може да пият двама души (предполага се, че е свързан с ритуала побратимяване), три са с форма на женски глави и четири с глави на животни (като единият от тях представлява козел с предната част на тялото му). Има и една фиала, украсена с негърски главички.
Съкровището тежи общо 6,164 кг и е изработено от 23-каратово злато. Фигуралните композиции пресъздават популярни сцени от древногръцката митология – сватбата на Дионис, Херакъл и Керинейската сърна, Тезей и маратонския бик, съда на Парис… както и гръцки божества: Аполон, Артемида, Хера, Нике. Амфората ритон е най-големият съд, а фиалата се отличава по цвят от другите – само тя няма червеникав оттенък.
Предполага се, че съдовете са изработени в ателиетата на гр. Лампаск на малоазийския бряг на Дарданелите. Съществува и хипотеза, че те са дело на местни майстори, които са произвели и други предмети, намерени в Долината на царете.
Още новини от Пазарджик и региона вижте ТУК.
