Доходите на 45% от пълнолетните жители на страната са останали непроменени от началото на кризата, при 26% те са намалели, но без да застрашават сериозно издръжката на домакинствата, а 25% са претърпелите по-драстичен спад. Това сочат данните от проведено в периода 13-23 април проучаване на Алфа Рисърч.
Очаквано най-значим спад на доходите още в първите седмици от кризата търпят заетите в отраслите, които пряко бяха засегнати от карантинните мерки. Въпреки това анализът сочи, че негативните ефекти постепенно обхващат и нови групи. Доходите на наетите, които продължават трудовата си дейност по същия начин както преди кризата, или с известно преструктуриране, се запазват на предишните им равнища.
Още в първите седмици на кризата, социалното министерство лансира поредица от мерки за граждани и работодатели. И гражданите, и бизнесът ги възприемат като социални мерки, насочени към подпомагане на най-уязвимите и нуждаещи се обществени групи в периода на криза. Респективно, реакцията към тези мерки на МТСП е положителна и отразява разбирането за солидарност и подпомагане на най-засегнатите в обществото.
Данните от проучването очертават три основни източника: съкращения след спиране на дейността на фирмата по силата на мерките в периода на извънредно положение (56% от останалите без работа), съкратени в отрасли, чиято дейност намалява със забавянето на икономиката у нас или в предприятия – партньори в чужбина (32%) и завърнали се от чужбина поради загубата на работа там (12%).
Анализът и оценките сочат, че около 6.6% не просто от заетите, а от пълнолетните българи са без работа в настоящия момент. Данните са по-високи от официално обявените от Агенция по заетостта, защото включват както регистрираните в Бюрата по труда, така и нерегистрираните и поради това остават извън обхвата на официалните данни за коефициент на безработица.
Общата оценка за правителствените политики в периода на кризата е умерено позитивна – с одобрение за първите реакции и очаквания за допълнителни мерки относно дългосрочните последици: общо 71% от пълнолетните жители на страната имат положително мнение за действията на изпълнителната власт в периода на кризата. Повече или по-малко отрицателна е нагласата на 21% от хората.
Трябва да се отбележи, че одобрението към краткосрочните социални мерки е на фона на доминиращ песимизъм за запазването на работата и доходите на хората в следващите месеци. В този смисъл, досегашната бърза реакция, защитата на най-уязвимите групи и разработените по-широк кръг от спешни мерки се оценяват позитивно. Предвид тревогите около развоя на икономическата криза обаче, дългосрочните очаквания са отправени към по-бързото цялостно икономическо възстановяване на страната. Което, от своя страна, е тясно свързано с ресурсите, капацитета и стимулите за бизнеса в следващите месеци.
