Преди 73 години (9 февруари 1949 г.) България става член на УНИЦЕФ.
Детски фонд на обединените нации или УНИЦЕФ (на английски: United Nations Children’s Fund, UNICEF) е създаден на 11 декември 1946 г. от Общото събрание на ООН, за да осигурява спешна помощ, храна и здравни грижи за децата, пострадали от Втората световна война.
През 1953 г. УНИЦЕФ става неразделна част от системата на Организацията на обединените нации и името му е съкратено от United Nations International Children’s Emergency Fund на съкращението UNICEF. След промяната на името продължава да се използва възприетият акроним UNICEF (УНИЦЕФ). Седалището на УНИЦЕФ е в Ню Йорк (САЩ).
Главна цел на УНИЦЕФ е да помага на децата на човечеството по отношение на изхранването им, опазване на здравето им, а също така по отношение на просветата. Организацията действа в целия свят.
Първоначално УНИЦЕФ има за цел да оказва помощ на децата, живеещи в трудните следвоенни условия, чрез доставка на лекарства, дрехи, храни и пр.
След 1953 г., когато УНИЦЕФ става неразделна част от системата на ООН, обсегът на неговата дейност значително се разширява. Към задачите му се включва широка хуманитарна дейност в развиващите се страни, в т.ч. медицинска и просветна дейност в полза на майките и децата от тези страни.
За тази дейност УНИЦЕФ става лауреат на Нобеловата награда за мир през 1965 г.
УНИЦЕФ играе важна роля в подготовката и приемането от ООН на Конвенцията за правата на детето.
