17,8% от българите живеят сами, като по-голямата част от тях са жени. Това показват данни на Евростат за 2023 г. С този резултат, който е 1,7% по-висок от средния за Европейския съюз (16,1%), се нареждаме на 9-о място сред 26 страни членки на Евросъюза. Жените са по-склонни да живеят сами, отколкото мъжете в почти всички страни от ЕС – те са средно 54,7% от живеещите в едночленни домакинства в ЕС през 2023 г.
Най-много са живеещите в едночленни домакинства във Финландия – 25,8%, или всеки 4-и от населението там. Второто място е за Литва – 24,6%, а третото – за Швеция – 24,1%. Обратното – тенденцията е най-слаба в Словакия – там 3,8% от населението попадат в тази група.
Между 2013 г. и 2023 г. делът на хората, живеещи сами, се е увеличил в почти всички страни от ЕС. Ако през 2013 г. средната стойност на този дял е била 14,2%, през 2023 г. е нараснал с 2 пункта до 16,1%.
Данните отчитат още, че като цяло в Европа домакинствата без деца, хората с прогимназиално образование и възрастните са по-удовлетворени от количеството свободно време. Децата обаче не са основен фактор за недоволство колко свободно време остава – при домакинствата с деца на издръжка от възрастните по-недоволни се оказват гражданите на Гърция, Словакия, Хърватия и Люксембург.
Българите между 20 и 64 години са сред най-много работещите – по 39 часа седмично., показва друга статистика. На работа българите казват, че са под натиск, прибират се по домовете останали без енергия за семейни задачи, а в някои професии не е сложен край на дистанционната работа от годините на пандемията и тя допълнително поглъща време вкъщи. Сериозен проблем е, че много българи не успяват да намерят баланс между работа, семейство и социални контакти. Делът в бюджета на домакинството на разходите за културни и спортни занимания е изключително нисък и се оказва, че в масовия случай най-много от парите (около 42%) отиват за такса за кабелна телевизия, интернет и наемане на спортно оборудване.
