Днес се навършват 80 години от рождението на най-популярния бъларски певец и композитор Емил Димитров. Той е и най-продаваният български изпълнител – с 65 милиона продадени копия от албумите си в света, от които над 40 милиона в СССР и страните от Източна Европа според американското списание „Billboard“.
Най-изестните му песни знаят всички българи – „Моя страна, моя България“, „Ако си дал“, „Нашият сигнал“, „Само един живот“, „Джулия“, „Арлекино“, „Писмо до мама“, „Песен за моята майка“, „Ела в София“, „На брега на тихата Марица“, „Ако имах чук“, ,,Има любов" (дует с Богдана Карадочева), „Звучи в мене музика“, „Градините на любовта“, „Трева“, „Едит“, „Хубавата Джиджи“ и много други.
Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в Плевен, в семейство на артисти-илюзионисти. Баща му е Димитър Димитров, известен като Факира Мити. Майка му е французойката Анастасия Димитрова (по мъж), асистентка на Мити, с артистично име Мадам Сизи, рано развела се с баща му и завърнала се във Франция, тя често бива посещавана в родината си от Емил.
През 1968 г. изнася концерт на стадион „Динамо“ в Москва пред 80 000 души, което е абсолютен рекорд за български изпълнител. През 1969 г. Емил Димитров започна да изнася концерти и във Франция. С Йорданка Христова изнася концерти в Куба.
През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – „Моя страна“, който по-късно става песен на столетието.
Емил Димитров става известен във Франция, запознава се с Шарл Азнавур и Далида. Песента „Моя страна“ под названието „Моника“ е записана на френски, немски, италиански, испански. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 70-те години. Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но тъгува по родината и се завръща обратно в България.
Песента му „Джулия“ става европейски хит в края на 1972 г., като заема челни места в много европейски класации. Емил Димитров е единственият български певец и композитор с десет хита в европейските класации, включително в чартовете на Франция, Белгия и Холандия.
Спира да се занимава активно с музика от 1999 г. поради влошеното си здраве след прекаран мозъчен инсулт.
На 2 май 2002 г. се състои голям концерт, организиран от Йорданка Христова, с песните на певеца, изпълнени от любими български изпълнители. Песните, изпълнени на концерта, излизат в албума на Емил Димитров „Само един живот не е достатъчен…“. На този коцерт Емил Димитров за последен път излиза пред публика, макар и в инвалидна количка.
Емил Димитров си отива от този свят на 30 март 2005 г. в София. Но неговите песни и страхотният му глас ни вълнуват и до днес.
