На днешния 9 декември се навършват 81 години от рождението на легендарния нападател на Локомотив София и Левски Никола Котков. Футболистът остава в историята като един от големите джентъмлени на играта. До ден днешен се разказват истории за брилянтната му левачка и майсторските му голове от фаулове.
Котков проплаква на 9 декември 1938 г. в София. Кариерата му преминава през отборите на Локомотив София, Славия и Левски. В родното първенствно има 322 мача и 163 гола.
За националния тим на България изиграва 26 мача, в рамките на които бележи 12 попадения.
През 1964 година Котков получава приза за „Футболист на годината“, а три години по-късно е отличен като „Заслужил майстор на спорта“.
За жалост, Котков си отива от този свят твърде млад. Едва 32-годишен голмайсторът загива с легендарната „дветка“ на Левски Георги Аспарухов в кошмарната катастрофа в прохода „Витиня“ (30 юни 1971 година). Тогава след фатален удар “Алфа Ромео”-то на синята “деветка” се възпламенява. Когато баща й загива, Мария е едва 9-годишна.
“Бях много малка, не ми беше лесно да живея без баща”, разказва тогава пред Кристина Патрашкова по TV2 Мария Коткова. Тя потвърждава версията, че в колата, в която са били Котков и Гунди, е имало и трети човек: “В колата е имало още един човек, който изобщо не се споменава толкова години. Те са го качили на бензиностанцията на Витиня. Мисля, че е бил полковник. Случаен човек е бил, съвсем случаен. На автостоп са го взели. Загинал е с тях, да… Аз си спомням целия ден преди трагедията много добре. Татко първо нямаше да пътува за Враца. След това се обади по телефона Червенушев, председателят на “Левски-Спартак”. Баща ми говори с него и каза, че заминава за Враца и да предупредя майка ми. После се обадиха вкъщи, не помня кой и казаха на майка ми, че са катастрофирали. После дойдоха и я взеха, мисля от вкъщи, и тя замина за Витиня. А този същият Червенушев дойде вкъщи да каже, че детето лъже. За какво да лъжа? Много добре си го спомням това.
Имаше много хора на погребението. Баба ми, на майка ми майка й, ни водеше мен и брат ми. Даже не ни пускаха и тя се развика. А не е човек, който прави такива работи. Но се развика и направиха един коридор, по който минахме. Помня много хора, ужасно много хора.”
Така звучат и малкото останали спомени на Мария за баща й: “Малко работи помня от детството си, но във всеки случай повече от брат ми, защото бях по-голяма от него. Татко ходи на работа, прибира се, вечеря се, излизаме някъде, прибираме се. Нищо по-различно от всички останали. С изключение на мачовете, които ходеше и играеше. Най-любимото ми беше всяка неделя да ходим в сладкарница "Берлин", която беше над кино "Сердика". Едни големи сладоледи ми се разрешаваше да ям, с едни големи човечета, слончета. Беше всяка неделя задължително.”
“Самите футболисти тогава живееха много близко със семействата си. Няма значение примерно, че единият е от ЦСКА, другият от "Левски", третият от "Славия". Събираха се много. С Митата Якимов се събираха, с Пената, със Сашо Костов…”, разказва Мария. По думите й най-добрият приятел на Котков бил хирург.
