Улавянето на въглерод в почвата и растителния материал може да бъде ключов инструмент за намаляване на емисиите, но местните и регионални власти трябва да участват в управлението на процеса на сертифициране, за да се гарантира, че проектите са адаптирани към местните нужди и не застрашават продоволствената сигурност в Европа.
Местните и регионалните власти участват пряко в разработването и изпълнението на стратегическите планове на общата селскостопанска политика в много държави-членки на ЕС и помагат за насърчаване на устойчиви практики, които намаляват емисиите на парникови газове в селското стопанство. Те също са отговорни за прилагането на 70% от мерките за смекчаване на климата и 90% от мерките за адаптиране към климата.
Това са основните послания в становището по регионалните стратегии за постигане на нисковъглеродно селско стопанство. Новата система за сертифициране на ЕС на поглъщанията на въглерод трябва да отчита цялото стопанство и всички емисии на парникови газове, а не само CO2, както и да включва социално, екологично и икономическо измерение, в противен случай съществува риск за продоволствената сигурност в ЕС.
В изказването си по темата кметът на Правец Румен Гунински подкрепи становището и посочи, че определянето на подходящите практики с реална приложимост, както и добрата информираност на земеделските стопани са от особена важност за успеха на прехода към нисковъглеродно земеделие. Кметът на Правец посочи, че в България 215 от всички 265 общини се намират в селски райони, което предполага и стратегическото значение на сектора за продоволствената сигурност, създаването на суровини за други икономически сектори и осигуряване заетост в селските райони.
“От една страна, новата “зелена архитектура” на директните плащания поставя ударение върху опазването на постоянно затревените площи – 85% от които са общинска собственост. От друга страна, общините са основен фактор и бенефициент по най-важните интервенции, свързани със стабилизиране на социално-икономическото равнище в селските райони”, каза той и заключи, че от изпълнението им зависи и успехът на мерките за намаляване на емисиите от парникови газове или улавяне на въглерод.
Местните лидери призоваха за по-голяма ангажираност на ЕС за ускоряване постигането на Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), отчитайки риска от забавяне на борбата с климатичните промени и нарастващи териториални и социални различия.
Те споделиха със заместник-генералния секретар на ООН Амина Дж. Мохамед добри практики от своите населени места, демонстрирайки, че градовете и регионите са водещи по пътя към по-справедливо, по-зелено и проспериращо бъдеще. ЦУР са потенциално единственият цялостен подход, който може да балансира множеството стратегии за бъдещето на всички нива – от Парижкото споразумение за изменението на климата до националните планове за възстановяване и устойчивост, от Европейския зелен пакт до новата програма за градовете. Те обаче твърде често се пренебрегват при разработването на политиките на ЕС, какъвто е случаят с Плана за възстановяване на Европа.
