87% от доказано опасните продукти продължават да се продават онлайн, а по-голямата част от тях са играчки или стоки за деца. Това съобщават от „Ние, потребителите“, като се позовават на данни от скорошен преглед на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
„Въпреки че за тези стоки има официални забрани за продажба, повторна дистрибуция и производство, в някои случаи дори заповеди за изтегляне от пазара и унищожаване заради риск за живота и здравето на потребителите или за околната среда, те все още се предлагат през интернет. Точно затова темата за безопасността на продуктите засяга всеки от нас – всеки ден, всеки път, когато натиснем бутона „Купи“, коментира Габриела Руменова.
Настоящият момент ни дава множество примери от реалността, за да разберем, че в един глобален дигитален пазар, в който купуваме от целия свят с няколко клика, безопасността на продуктите се превърна в критичен проблем.
Но защо изобщо опасни продукти стигат до нас
„Първата причина е ниската осведоменост – много потребители споделят, че не знаят как да разпознаят рисков продукт. На второ място са ниските доходи, които често принуждават хората да избират не най-безопасното, а най-евтиното. И трето – липсата или слабост на правни норми в някои държави, което не осигурява достатъчна защита онлайн. Комбинацията от тези фактори прави опасните стоки изключително устойчиви на пазара“, разказва Руменова.
Проблемът с разпространението на опасни продукти засяга всички. Но проучвания сочат, че в най-голяма степен той касае потребителите при уязвими обстоятелства и хората в държави с ниски доходи, където контролът е по-слаб, а рискът – по-висок. Това вече не е само въпрос само на личен избор, а на обществена отговорност. Това е въпрос, който надскача индивидуалния риск и който може да се превърне в проблем за общественото здраве. И също така – в пречка за устойчивото развитие, защото води до замърсяване на околната среда и разхищение на ценни ресурси.
Решения има – и те започват с действие. За потребителите тези действия могат да се изразяват в повишаване на осведомеността – как да разпознават опасни стоки, къде да проверяват за информация и как да реагират, ако вече са закупили рисков продукт. За институциите – по-строг контрол, по-бързи реакции, реални санкции и мерки.
