Промените, които МОН планира в системата на висшето образование, засягат и обучението по медицина и здравни грижи. Необходими ли са тези промени обаче и обосновани ли са те от гледна точка на развитието на пазара на труда за медицински кадри през последните години? С други думи ще доведат ли предвидените промени в приема на студенти до по-голям брой медицински сестри и лекари, които да останат на работа в български болници? Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ) прави кратък преглед на два проблема – емиграцията на медицински специалисти и безработицата сред завършилите медицина и здравни грижи у нас.
МОН предлага част от приема на студентите по медицина да е на база сключен договор с лечебни заведения, в които студентите да работят, докато учат, както и отпадане на таксите за обучение на студенти, учещи за медицински сестри. И докато таксите имат (макар и доста ограничено) влияние върху избора на специалност, то договорите с лечебни заведения, служещи за основание за прием в медицински университети, по-скоро биха затруднили бъдещите студенти. Част от тях по естествен път започват работа още докато следват, докато други избират да търсят заетост след като завършат и доколкото данните показват през последните години в България почти няма безработен медицински специалист. Безработицата сред завършилите лекари е далеч под 1% (на практика данните не са статистически значими), а сред медицинските сестри – между 1 и 1,6%.
Другото притеснение сред вземащите решения за образователната политика по медицина е възможността лекари и сестри да емигрират след като завършат, правейки инвестицията в тяхното обучение неефективна. Тези тревоги също на този етап не са обосновани. По данни на министерството на здравеопазването издадените удостоверения за работа в чужбина на лекари и медицински сестри през последните години спадат до съответно 178 и 63 специалисти годишно. Този брой далеч не може да бъде определен като изтичане на мозъци. Ще отбележим и, че овладяването на емиграцията като икономически проблем е резултат по-скоро на добро общо икономическо развитие, реализация на местния пазар на труда, особености и заплащане на конкретната професия, ниво и качество на публичните услуги, а не толкова на методи на средновековно закрепостяване чрез договори по време на обучение.
В заключение ще добавим, че ако на макрониво няма значим проблем с общия брой на лекарите в България, то с медицинските сестри такъв е налице и неговото решаване не търпи отлагане. Очакваният ефект от предложенията на МОН за промяна в приема ще е ограничен – има нужда от много по-сериозни промени в обучението на медицински специалисти от предложените от министерството. ИПИ направи няколко предложения за подобряване на ситуацията, а именно – рязко повишаване на заплащането на труда на медицинските сестри, съкращаване на срока на обучение, подобряването на условията на труд и привличане на кадри от страни извън ЕС.
