На 27 ноември се отбелязва Деня на националната памет. Датата е включена като значима в календара през 1996 по предложение на националното сдружение “Мати Болгария”. На този ден през 1919 година България подписва Ньойския мирен договор, по силата на който губи около 10 процента от територията си и й са й наложени непосилни за онези времена репарации и ограничения.
На 27 ноември през 1919 г. е подписан Ньойският мирен договор. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен и оттам носи наименованието си, символ на една от националните катастрофи за България.
Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918).
Наред с това, тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население.
България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията.
Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война (1939-1945). През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.
Много историци и експерти и днес твърдят, че Ньойският договор може да бъде оспорван. Политически лидери настояват Македония и Сърбия да ни върнат отнетите земи.
