Голяма част от фирмите в мебелна промишленост у нас са семейни, повечето тръгнали в годините на прехода, днес се управляват от второ и трето поколение, за които едни от най-големите предизвикателства са внедряването на нови технологии и привличането на млади хора на работа.
Пример в това отношение е Павел Димов, партньор в МОС Роботикс. Варненецът поема фирмата от своя баща и я ръководи със своя по-малък брат, надграждайки не само постигнатото, но и изцяло трансформирайки го спрямо нуждите на бизнес съвремието. Казва, че за него това не е трудно, тъй като от малък дядо му го кара да прави бизнес планове, а с брат му работят всяко лято във фабриката, следят производството, усвоявайки в детайли процесите.
Техният бранш не е атрактивен за младите хора днес, но Павел гарантира развитието им при желание за работа. Казва, че това било достатъчно. Както навремето му баща му го запалил с идеи, така и днес той се стреми да прави същото.
Семейната компания вече е ориентирана към дигитализация, автоматизация, изкуствен интелект и роботика, фабриката служи само за тренировъчна база. “Ако една фабрика има роботи, те няма да имат смисъл, ще са куп желязо, ако няма човек, който да ги упрявлява софтуерно”, казва Димов. Затова фирмата се занимава с оборудването на фабрики със софтуер. Имат клиенти от цял свят и офиси в десетки държави.
Пътувайки постоянно, Павел казва, че най-големият проблем на българите е търпението. “Вече да знаеш езици не е достатъчно, защото всеки говори по няколко, трябват умения, за които на другите държави са били необходими десетилетия, а ние искаме да ги настигнем за месеци, няма как”, казва Димов.
За него пътят към устойчиво развитие е дискутирането в работните екипи, търсенето на общи решения, обяната на опит и ценене на различието. Затова фирмата работи постоянно с гимназии, училища и школи, организира множество практически обучения и срещи с бизнеса.
Въпреки това ситуацията остава много тежка, а кадровият проблем – нерешен от години. “Трябва да се намеси задължително държавата, по този начин професионалните гимназии ще бъдат поставени в центъра на вниманието и младите хора ще разберат, че да имаш занаят е много по-добре от това да знаеш език, който може и да не потрябва никога след завършването на гимназия”, коментира Димов.
Друг голям проблем в мебелния бранш е сивият сектор, който създава нелоялна конкуренция. “Вече всеки прави мебели на черно, не се плащат нито данъци, нито осигуровки, обикновено тези майстори работят на друго място и в свободното си време правят мебели”, схематизира проблемите Павел Димов. И допълва, че проблемът може да се реши с налагането на строги наказания и глоби, както и по-голям надзор от държавата, в частност от НАП.
