Ракът на панкреаса е с петгодишна преживяемост от едва 13% и упорита съпротива срещу химиотерапия, лъчетерапия и имунотерапия. Тайната му? Внушително сложна молекулярна броня, която досега изглеждаше непроницаема за терапевтичните офанзиви. Екип от Университета на Индиана в Блумингтън, САЩ, обяви, че е открил неочакван недостатък: дует от протеини – Ref-1 и PRDX1 – работят ръка за ръка, за да поддържат тумора жив и да го правят нечувствителен към лечение. Ref-1 действа като оператор за раковите гени, докато PRDX1 осигурява биохимична защита срещу клетъчен стрес.
Чрез справянето с този тандем, по-специално използвайки инструмента за молекулярни ножици Crispr, изследователите са успели да направят раковите клетки много по-уязвими.
„Изследователите използваха генно редактиране Crispr/Cas9 и малка интерферираща РНК (siRNA), за да намалят или „изключат“ експресията на PRDX1 в раковите клетки на панкреаса. След това тези клетки са били третирани с лекарство APX2014“, разкрива New Atlas. Мишките, третирани по този начин, са имали много по-малки тумори и продължителността на живота им се е увеличила.
Резултатите се простират отвъд панкреаса – тези два протеина може също да са ключови за иницииране на резистентността на организма към други агресивни тумори. Целта на учените? Комбинирането на инхибиторите на Ref-1 и PRDX1 за разработване на много по-ефективни стратегии там, където настоящите протоколи се провалят – независимо дали в панкреаса или на други места.
Все още има много препятствия за преодоляване: преходът от мишки към хора, доставянето на лекарството в тялото и финото взаимодействие с туморната микросреда, което варира значително от пациент на пациент, трябва да бъдат успешно постигнати. Но двойният подход за справяне с рака на два фронта едновременно би могъл да революционизира начина, по който подхождаме към най-тежките му форми.
