Владимир Андреев Уручев е роден на 1 oктомври 1954 г. в Буково. По професия е инженер по топлоенергетика и топлофизика. От 1981 до 1992 г. работи в 1-4 блок АЕЦ “Козлодуй”, последователно от оператор на спомагателни системи на реактора до главен дежурен в електроцентралата. Между 1992 и 1994 г. е главен експерт по експлоатацията. Ръководител на направления: “Инженерна поддръжка” (1994—1997 г.) и “Експлоатация на 1-4 блок” (1997—2000 г.). От 2000 г. е главен инженер на блокове 1-4 на АЕЦ “Козлодуй”. Участва и ръководи множество международни екипи при партньорските проверки на ВАНО и експертни мисии на МААЕ на АЕЦ Кола, Мурманск (Русия), АЕЦ Ленинградска, Санкт Петербург (Русия), АЕЦ Мецамор (Армения), АЕЦ Бушер (Иран), АЕЦ Дая Бей (Китай), АЕЦ Фламанвил (Франция). В периода 2005-2007 г. е член на Управляващия комитет на ENISS (European Nuclear Installations Safety Standards) за хармонизиране на стандартите за безопасност на ядрените инсталации в Европа.
От 2007 г. Владимир Уручев е евродепутат в Европейския Парламент към групата на Европейската Народна Партия, избран от листата на ГЕРБ. Той е Член на комисията за „Граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред” и заместник-член на комисията за „Индустрия, енергетика и изследвания”.
– Г-н Уручев, каква е обстановката в Брюксел? Как Европейският парламент реагира на терористичните атаки в Европа?
– Тази седмица Европейският парламент заседава в Страсбург. По случайност по график се заседава там. Голяма част от Европейския парламент и депутатите се намират в там, така че сградата е почти празна. Мерките за сигурност са изключително сериозни, тежки военни машини се забелязват по улиците. Не работят училища, университети, детски градини и метрото е спряно. Градът е парализиран. На дневен ред е обсъждането на терористичната заплаха и се работи много усилено да се приключат въпросите, които имат такава антитерористична насоченост. Необходима е една бърза и адекватна ситуация на случващото се в момента.
– Много експерти свързват наплива на бежанци с повишаване на риска от атентати. Какво според Вас е общоевропейското решение на бежанската криза?
– Хората, които бягат от войната и наистина са бежанци, съгласно всички морални закони действащи на световно ниво приети правила трябва да получат съдействие. От друга страна в този огромен бежански поток се крият и такива, които са опасни за сигурността. Трудно е да се намери решение на проблема, но аз мисля че вече са се очертали основните насоки, сред които е и строгият граничен контрол. Деликатността на проблема идва до голяма степен оттам. Ще трябва всички граждани, които са свикнали да се движат свободно, да приемат засилените мерки, защото те са в техен интерес. Вижда се и много силна нетърпимост към емигрантите, които търсят по-добър живот, само че голяма част от тях имат за цел да се облагодетелстват от добрите социални системи и да си осигурят спокойствие. Но Европа няма как да го понесе нито в икономически аспект, нито хората биха го приели. Все пак това са хора с друга култура и не трябва населението толкова просто да се смесва във все още християнска Европа. Вярвам, че скоро ще се намери приемливото решение.
– Докъде стигна идеята за създаване на единна енергийна политика на страните-членки на Европейския съюз?
– Повече от година за целта работи комисия. Създаването на Европейския съюз е един от приоритетите за ЕС. Комисията излезе със серия от документи, които показват текущото състояние на всички дейности по създаването му. Това са изключително високи темпове на работа. От една страна нуждата от обща енергийна политика се разбира от всички, но от друга – геополитическската ситуация в Европа и света налага страните да бъдат единни, за да устоят на предизвикателствата. Трябва да имаме предвид че европейците сме бедни на собствени енергийни ресурси и сме зависими от внос.
– Кога ще започне газовата връзка на страната ни с Гърция?
– Този ключов проект премина един дълъг процес на одобрение. Важното е, че е одобрен от страна на Европейски съюз, защото е ясно, че ще донесе ползи за всички. Ще бъде получено европейско финансиране и ще получи изцяло подкрепата на европейските институции. В най-скоро време предстои и да бъде одобрено инвестиционното предложение от компаниите, които ще реализират проекта от гръцка и българска страна, след което вече ще се пристъпи към подготовката за самото изграждане. Целият този процес назад в годините е могъл да бъде ускорен. Става въпрос за газ, които ще идва от Азeрбaйджан основно, но по-натам може да преминава и през Каспийско море и да преминава към останалите европейски държави. Със създаването на Европейски енергиен съюз се очертават едни регионални политики. На регионално ниво страните-членки, които зависят една от друга в енергийно отношение, ще могат да съчетаят своите проекти.
– Къде е България спрямо останалите европейски държави в усвояването на енергия от възобновяеми енергийни източници?
– България е една от държавите, които изпълни целите, поставени до 2020 г, а тe са именно да се постигне 16 % от консумираната енергия да бъде от възобновяеми източници. Това е много добре, тъй като за страната ни в това отношение се говори в позитивен смисъл. Общ проблем за целия Европейски съюз е възобновяемата енергия, която е специфична, защото зависи от климатични условия. Това е най-евтината енергия, защото при нея се плащат само поддържащите съоръжения, които я превръщат в електричество. Необходими са големи инвестиции, за да се направи така, че този тип енергия да се присъедини към мрежите и да се използва. Присъединяванането означава, че тя трябва да може да се регулира в тази система, така че когато я има мощностите да не работят.
Във всички програмни документи до 2030 или 2050 година възобновяемата енергия е цел номер 1. През 2050 г вече се говори тя да достигне до 80 %. Посоката наистина е такава и възобновяемата енергия ще става все по-голяма част от нашето ежедневие.
– Наскоро се заговори за европейска директива, която има за цел да ограничи въглеродните и азотни емисии във въздуха. Това криеше опасността да се забранят печките на твърдо гориво. Кога ще се наложи окончателно забраната за отопление на дърва и въглища?
– Ако такава забрана се наложи рязко изведнъж, то ще бъде удар за голяма част от българските потребители, защото всички други източници на енергия са значително по-скъпи или недостъпни. Вероятно в бъдеще ще се стигне дотам, че няма да се използва твърдо гориво за отопление никъде, но аз смятам, че това няма как да бъде приложено в планински региони. Изчистването на въздуха е много важна цел за всички страни членки. Наскоро се запознах с едно изследване, показващо, че от 2013 г. насам голяма част от страните от ЕС не си изпълняват заложените от Комисията цели за изчистване на въздуха. Заради това ЕС преразглежда директивата като цели да облекчава условията, но не омаловажава крайната цел. Най-важното е че е напълно доказано, че 400 хил. души годишно в Европа намират своята смърт поради тази причина, а тя е замърсен въздух.
– В тази връзка възможен ли е компромис като намаляване на цената на екобрикетите и другите по-екологични горива?
– Да, такива компромиси са възможни. Мога да дам пример с друга директива за т. нар. емисии от горивни инсталации, която също е на дневен ред в парламента. Там за да се обхванат всички инсталации от най-малките до най-големите, се предвиждат доста сериозни отлагания във времето за начало на действие за нормите. За малки и средни предприятия, които имат средни инсталации, за тях нормите започват да действат след 2020 година, а за съвсем малките предприятия нормите ще започната да действат през 2030 г. Това се прави, за да може бизнесът да се пренастрои към съответния момент за покриване на нормите. По същия начин се водят политиките за преминаване към битово използване на екологични горива. за енергийно бедните места държавата трябва да се погрижи по съответния начин.
– Вие организирахте конкурс за есе на тема “Искам да живея в родния си град, защото..”. Къде според Вас е изходът от демографския проблем в нашата страна?
– Много може да се направи за икономически изоставащите региони у нас. Те трябва да станат по-достъпни за бизнеса, инфраструктура, която да създава по-висока мобилност в провинцията. В тази насока са ключови европейските средства. Няма как в малките градове и някои областни центрове в Северозапада младите да получат достатъчно качествено образование и този отлив е разбираем. Четейки есетата забелязвам, че все пак е останала патриотична нотка в младите, които ще бъдат следващите лидери и именно те ще искат да се върнат в родните си места. Важно е те да приложат своите знания и предприемачески дух не в София и големите градове, а в малките градове, а за това трябва да им осигурим добри условия.
