Тони Димов е председател на Центъра за оценка на законодателството
– Г-н Димов, защо 44-о Народно събрание приемаше противоконституционни поправки в законите при положение, че има правен отдел, който би трябвало да спира такива предложения?
– Законодателството ни е на дъното като качество, защото стандарт за качество на депутати няма. Съществува обаче много добър европейски стандарт за качество на процеса по разработване, обсъждане и приемане на нашите закони, който облаче на 100%.
Както е добре известно от 2016 г. законопроектите трябва да преминат през предварителна оценка на въздействието, която включва и преценка за тяхната съобразеност с основния закон. За съжаление 44-о Народно събрание постигна върхове в законодателните недомислици и беше най-изобретателното от всички досега при прилагането на техники за внасянето на поправки, без оценка на въздействието, без обществени консултации със заинтересованите страни и без преглед за тяхното съответствие с Конституцията. И се стига до абсурдни законодателни решения, които са учудващи за всички граждани, с изключение на една малка група от управляващи, които се решили да пробват дали ще мине номерът им. Така за всички ни изглежда странно как може да се приеме изменение в Закона за движение по пътищата, което пряко противоречи на правото на Европейския съюз в частта му относно основните свободи на движение на хора, стоки и капитали, но това е факт. Тези дни Конституционният съд отмени законовата поправка да се отнемат шофьорски книжки за неплатени глоби, която разпусналият се вече парламент прие. Не е учудващо, че беше създаден такъв правен хаос, като се вземе предвид, че част от народните представители нямаха съзнанието, че трябва да защитават обществения интерес, а се подчиняваха на партийни повели.
– След като КС отмени като противоречащи на основния закон поправките в Закона за движение по пътищата, може ли гражданите да търсят обезщетения за претърпени вреди?
-От съда вече има произнесени такива решения за обезщетения на граждани вследствие на лошо законодателство. В случая с отнемането на книжка и невъзможността граждани да се напуснат пределите на държавата става дума за доказването на причинени в пряка причинно следствена връзка реди. Скандалното с тази промяна в закона е било, че е направена с ясното съзнание, че противоречи на правото на ЕС, а и на българската Конституция.
-Колко са законите, които се внасят от депутати, и колко от МС?
-Според последното изследване на Националния център за парламентарни изследвания за всички сесии на 44-о НС само 38% от законите са внесени от Министерския съвет, което означава, че само тези закони са преминали през някакъв по-сериозен контрол за качество, като за тях е била извършена оценка на въздействието и са били проведени обществени консултации. Останалите близо 62% са внесени от депутати-без обществено обсъждане, с 1 страница оценка до голяма степен безсмислена като съдържание, без да бъде ползвана елементарна методология или научна експертиза, която да гарантира минимална обективност на вземаните решения и която да обосновава някаква защита на обществения интерес. Това е катастрофално за времето в което живеем. Тази година се навършват пет години от началото на регулаторната реформа в България, която направи оценката на въздействието и обществените консултации задължителни за българския нормотворчески процес. Всичко казано дотук ни показва, че тази реформа, особено по отношение на законодателството, инциирано от народните представители е останала само на хартия, т.е. тя просто не е започнала. А това означава, че нашата държава има системен проблем, който се свърза с това, че българският законодател, от който трябва да започне изпълнението на закона, излъчва възможно най-лошият сигнал към българското общество като самият той не спазва законите относно законите – тези, които са задължителни за него и така им казва, като му казва – „гледайте от мен и колкото аз спазвам и вие толкова ги спазвайте“. Имаме и структурен проблем, свързан с постоянното трупане на противозаконни и противоконституционни закони.
