Нора Лопес Божикова е на 24 години. Учила е в Дижон, Франция и в Англия, а след това заживява в Париж. Остава й година, докато завърши магистратура по финанси. Редува обучението с работа в банка. Живее съвсем близо до френската столица и прекарва по-голяма част от времето си там, тъй като работи в Париж. Нора се дипломира от престижния университет Sciences Po във Франция, който е известен с отличната подготовка на кадри за обществения и политически живот. Там образование получава и президентът на страната в периода 2007-2012 г. – Никола Саркози. Нора е във френската столица, когато се случват атентатите на 13 ноември, там е и 5 дни по-късно по време на акцията на полицията в кв. “Сен Дени”.
–Как минава ежедневието на парижани след атентатите от 13 ноември и взрива в квартал „Сен Дени”? Има ли засилиени мерки за сигурност, усещаш ли промяна?
-Да, определено има по-засилени мерки за сигурност. Органите на реда правят много проверки, изискват документи, Париж не може да се оттърси от случилото се така бързо. Забелязвам обаче, че хората вече си живеят съвсем нормално, излизат по заведения, барове, дискотеки, не се крият в домовете си, както терористите може би са очаквали. Животът продължава, градът не е променил ритъма си. Улиците са пълни всяка вечер.
-Как преживя атентатите и каква беше атмосферата по време на полицейската операцията в “Сен Дени”?
-На 13 ноември бях на уроци по салса в 15-ти квартал, когато се случиха атаките. Преди да тръгна да се прибирам, не бях разбрала нищо. След като излязох от залата обаче, семейството и приятелите ми ме заляха с СМС-и. Питаха ме дали съм добре и ме посъветваха да се прибирам вкъщи незабавно. Само от съобщенията ми бе трудно да разбера какво става, така че се информирах от новините, като се прибрах.
След това и аз започнах да пращам съобщения на познати, за да ги питам дали са в безопасност. Оказа се, че моя приятелка е била в един от атакуваните ресторанти. Слава Богу, нищо й няма. Друго момиче пък е било на улицата, когато почнаха престрелките в петък, но се прибрала бързо. Някои приятели пък останаха блокирани в центъра в петък, защото транспортът спря, така че веднага живеещи наблизо предложиха да ги приберат в домовете си.
Въпреки че бях на безопасно място вкъщи, цял уикенд бях притеснена. Линейки, пожарна и полиция не спряха да минават. Когато отидох на работа в понеделник, разбрах, че от нашата фирма има 1 починал и 2-ма тежко ранени в болницата. Една от колежките ми, по-малка от мен, е била на стадиона и ми разказа в каква паника са бягали и как е плакала непрестанно 2 дни след това.
След акцията в “Сен Дени” притестението отново нарастна, защото униформените откриха още куп оръжия, имаше престрелки, взривове… Страхът обаче не се е изострил особено много след тази операция. По-скоро усещаме известно облекчение, че службите предприемат мерки, за да открият терористите. Животът в Париж се промени след 13-ти. Имаше доста по-малко хора във фитнеса тази вечер, все още явно не смеят да излизат, както преди. Във всеки случай всички в работата са забили нос в новинарските сайтове.
-Запазихте ли с колегите ти минута мълчание в памет на жертвите на атентатите?
-Разбира се. В понеделник, на 16 ноември, атмосферата на работа беше доста тежка, особено след събирането за минута мълчание. Не работихме много, само обсъждахме нещата и се надявахме вече да бъдат предприети сериозни мерки, за да спре този ужас. По грешка моят отдел получи със закъснение съобщението, че ни забраняват да излизаме навън. Събрахме се на улицата с минувачите, които спряха, за да почетат загиналите, но все пак повечето колеги останаха в сградата. Не отидох на едно от най-оживените места в града – Place de la Republique, притеснявах се заради възможността от нови атаки.
–Франция е известна като страна, в която съжителстват множество националности и култури. Съвместният им живот обаче очевидно не е безпроблемен. Какъв е твоят коментар?
-Има проблеми, естествено. В течение на години властите позволиха да изникнат гета, в които понякога се шири радикализация. Вместо пълноценно да се интегрират във френското общество, жителите на тези изолирани пространства общуват само помежду си. Знам от личен опит, че някои живеят тук с години и не говорят френски. За съжаление, сега французите ще се отнасят с още повече негативизъм към всички имигранти, били те бежанци или икономически мигранти, ще се гледа на тях като потенциални терористи.
-Докъде стига разделението между хората от гетата и онези извън тях?
-Аз не познавам жители на гетата и това показва каква невидима стена има между тях и останалите. Държа да отбележа обаче, че имам много познати, които са мюсюлмани. Всички те са образовани, весели и добри хора. И в университета, и на работа общувам с тях всекидневно и имам само добри впечатления. Никога не съм имала проблеми с хора от гетата, но това казват и за терористите. Излиза, че екстремистите са били много мили и добри и никой не разбира защо се радикализираха. Това не значи, че всички жители на гетата са радикализирани, но може би там има условия за фанатизирането им. Ние не знаем какво се случва в гетата, това е най-сериозният проблем.
-Означава ли това, че френското общество всъщност не приема мюсюлманите и, общо казано, гражданите си с чуждестранен произход, като равни на етническите французи?
-Общо взето това е така, но в моето обкръжение хората различават добре “мюсюлманин” от “терорист”. Приятелите ми разбират, че бежанците опитват да се спасят от ужасите на войната в Сирия. Имам и колеги, които, макар че са активни членове на “Националния фронт”, определено не са гневни срещу бежанците. Те са недоволни от правителството и от неадекватните мерки, които са били взети (или по-скоро, не са били взети), за да бъдат предотвратени атаките в Париж.
-Какви са твоите наблюдения върху мерките, вземани от властта срещу терористите?
-Досега не е можело да направят нищо срещу заподозрените джихадисти, защото не били още извършили нищо. Разбирам тази логика, но ето че когато го извършат, вече е твърде късно да ги гоним. Разсъждавах много по този въпрос и още не мога да намеря разрешение на казуса. Определено има нужда от промяна в законовата база. Трябва да се промени например правилото, че не могат да се вземат временни мерки срещу някого, например да стои под домашен арест или да му се забрани да пътува, ако не е извършил престъпление. Спомняте си, че имаше атентат през януари срещу Charlie Hebdo, но сякаш не се научи много от него. Правилото, за което споменах, трябва да се промени, макар че е съвсем обичайно. Нужно е да се намери начин властите да се справят с екстремистите превантивно, особено с хора, за които имат данни, че са заминали за Сирия. Не можем просто да ги чакаме да извършат атентат.
-Как може да се преодолее пропастта между едните и другите френски граждани?
-За интеграцията ми е трудно да кажа, сякаш до голяма степен е късно и не знам как можем да я осъществим успешно на този етап. Във всеки случай е много важно да се промени ситуацията в кварталите, където почти няма да намериш етнически французин. Хората от гетата трябва да се разпределят в нормални квартали и децата им да ходят на училище с французойчетата. Може би в момента точно към интеграцията на тези деца трябва да се насочат властите, да се погрижат те да заобичат Франция и да се чувстват уважавани и добре приети тук. Когато и учебните заведения са неофициално разделени по етнически признак, сами разбирате, че интеграцията не се случва.
