Държавните болници в България са натрупали задължения в размер на над 426 млн. евро, а част от ръководствата им получават възнаграждения, които многократно надвишават заплатите на висши държавни служители. Това стана ясно по време на пресконференция на министъра на здравеопазването Катя Ивкова, на която бяха представени данни за финансовото състояние и управлението на лечебните заведения с държавно участие.
Към 31 март 2026 г. общият размер на задълженията на държавните болници и останалите търговски дружества с над 50% държавно участие достига 426,3 млн. евро, пише Dariknews.bg. От тях над 21 млн. евро са просрочени задължения. Допълнително финансово натоварване за системата представляват банковите кредити. По данни на министерството 17 лечебни заведения са сключили договори за заеми, като общият размер на кредитите към края на 2025 г. възлиза на 187,3 млн. лева. Особено притеснителен според здравния министър е фактът, че повече от половината от тези кредити са отпуснати от една финансова институция. Само през последното тримесечие нови кредити са изтеглили УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“, МБАЛ „Рахила Ангелова“ в Перник и МБАЛ „Света Петка“ във Видин.
Във връзка с финансовите резултати министър Ивкова е разпоредила на дирекция „Публични предприятия и управление на собствеността“ да изготви подробен анализ на работата на съветите на директорите на всички 64 търговски дружества към министерството на здравеопазването. Докладът трябва да покаже как се управляват лечебните заведения и какви мерки са необходими за подобряване на контрола. Министерството вече е разпоредило и провеждането на задължителни ежемесечни срещи със съветите на директорите на държавните болници.
Заплати за хиляди евро въпреки натрупаните загуби
Една от най-коментираните теми на пресконференцията бяха възнагражденията на директорите и членовете на управителните органи на болниците. По данни на министерството на здравеопазването представителите на държавата в съветите на директорите получават между 2000 и 4500 евро месечно. В някои случаи, когато тези лица заемат и други длъжности в системата, общите им възнаграждения достигат между 8000 и 9000 евро месечно.
„Има случаи, в които заплатите надвишават възнаграждението на самия принципал – министъра на здравеопазването“, заяви Катя Ивкова. Особено впечатление правят данните за възнагражденията на директорите на някои от най-големите държавни болници.
В УМБАЛСМ „Пирогов“ приходите към края на март са около 25 млн. евро, а разходите – близо 24 млн. евро. Разходите за персонал формират около 60% от всички разходи на лечебното заведение. Задълженията на болницата надхвърлят 41 млн. евро. Заплатата на директора е била над 10 хил. евро през януари и над 12 хил. евро през март.
В УМБАЛ „Александровска“ приходите възлизат на над 21 млн. евро, а разходите надхвърлят 22 млн. евро. Общите задължения са над 60 млн. евро, а просрочените – повече от 3 млн. евро. Месечното възнаграждение на директора е над 8 хил. евро.
В Националната кардиологична болница „Св. Екатерина“ разходите надхвърлят 10 млн. евро, а задълженията достигат 28 млн. евро. Просрочените задължения са над 2 млн. евро. Заплатата на директора е над 8 хил. евро месечно.
В Държавната психиатрична болница „Св. Наум“ приходите и разходите са близо 2 млн. евро, а задълженията надхвърлят 2 млн. евро. Просрочени задължения няма. Възнаграждението на директора е било над 8 хил. евро през януари и над 10 хил. евро през март.
В Специализираната болница за активно лечение на инфекциозни и паразитни болести „Проф. Иван Киров“ приходите са над 3,5 млн. евро, а задълженията надхвърлят 5 млн. евро. Директорската заплата през март е достигнала над 14 хил. евро.
Най-високото възнаграждение, посочено по време на пресконференцията, е в университетската болница „Лозенец“. Там приходите са близо 7 млн. евро, разходите над 7 млн. евро, а общите задължения достигат 20,4 млн. евро. Просрочените задължения са близо половин милион евро. Заплатата на директора е била около 8500 евро през януари, а през март е надхвърлила 40 хил. евро.
В СБАЛАГ „Майчин дом“ приходите са 4,8 млн. евро, разходите – 4,9 млн. евро, а общите задължения достигат 11 млн. евро. Просрочените задължения са около 5 млн. евро. Възнаграждението на директора през март е било около 10 хил. евро.
Одити и проверки в системата
Министърът съобщи още, че от началото на годината до края на май звеното „Вътрешен одит“ към министерството на здравеопазването е извършило 22 проверки. Основният фокус е бил върху прилагането на наредбата за лечение с неразрешени за употреба лекарствени продукти, както и върху договорите за съвместно управление.
Министерството планира и преразглеждане на методиката за определяне на възнагражденията на членовете на съветите на директорите, като целта е да се въведе по-строга обвързаност между финансовите резултати на лечебните заведения и заплащането на ръководствата им.
По време на пресконференцията бяха представени и данни за държавното дружество „Бул Био – НЦЗПБ“, което произвежда българската БЦЖ ваксина. Според министър Ивкова дружеството разполага със сериозен потенциал за развитие, но финансовите резултати през последните години будят тревога. Към края на 2025 г. загубата е в размер на 572 хил. лева. За сравнение, през 2024 г. дружеството е отчело печалба от едва 46 хил. лева, докато през 2021 г. положителният финансов резултат е достигал близо 8 млн. лева.
Неосъществен износ на продукция възлиза на 9,2 млн. лева. По информация на изпълнителния директор причината са забавени доставки по международни договори на УНИЦЕФ за Индонезия, Афганистан и Виетнам, като готовата продукция се съхранява в складове.
Проверките на вътрешния одит са установили и нерегламентирани практики при извършването на определени плащания, свързани с управлението на задълженията. Успоредно с това Световната здравна организация извършва собствена инспекция на лабораториите на дружеството, като се очаква окончателен доклад с констатации и препоръки.
Министърът подчерта, че предстои цялостен преглед на финансовото управление на държавните лечебни заведения и дружествата към здравното министерство с цел по-ефективно използване на публичните средства, ограничаване на задлъжнялостта и засилване на контрола върху управленските решения.
