Докато Върховният административен съд отменя стандарта по здравни грижи, България продължава да се сблъсква с все по-сериозен недостиг на медицински специалисти. Данните за 2025 г. очертават тревожна картина – в пет български общини вече няма нито един специалист по здравни грижи, а в още десет работи само по един. Това означава, че цели населени места остават без медицински сестри, акушерки, фелдшери и други професионалисти, които са в основата на ежедневната здравна помощ.
Общият брой на специалистите по здравни грижи в страната остава сравнително непроменен – малко над 42 000 души, но тяхното разпределение е силно неравномерно. В общините Опан, Трекляно, Копривщица, Дългопол и Ковачевци няма нито един специалист, което принуждава местните жители да търсят медицинска помощ извън населеното си място. Темата дискутира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Над една трета от общините са с критично малък брой специалисти
Проблемът не се изчерпва само с общините без медицински кадри. В още 104 общини – повече от една трета от всички в страната – работят между един и десет специалисти по здравни грижи. Това поставя под сериозно напрежение системата и ограничава достъпа до качествени здравни услуги, особено в малките населени места.
В същото време най-голяма концентрация на специалисти има в големите градове. София разполага с близо 10 000 специалисти по здравни грижи, Пловдив – около 4 000, а Варна – близо 2 900. Само седем общини в страната имат повече от 1 000 такива специалисти.
Къде достъпът до здравни грижи е най-добър?
По показателя брой жители на един специалист най-добре обезпечени са общините Плевен, Панагюрище, Смолян, Враца и Пловдив.
В Плевен на един специалист се падат едва 55 души, което е най-добрият показател в страната. Общината традиционно разполага с добре развита здравна инфраструктура и медицински университет, който играе ключова роля за подготовката на кадри и превръща града в един от водещите медицински центрове в България.
Най-големият недостиг е в малките общини
На другия полюс са общините Главиница, Болярово, Хитрино, Мъглиж и Лесичово. Там един специалист по здравни грижи обслужва над 2 500 души, което значително затруднява достъпа до медицинска помощ и увеличава натоварването върху работещите специалисти.
Тези различия ясно показват задълбочаващото се неравенство в здравното обслужване между големите градове и периферните райони.
Министерството подготвя реформа в здравните професии
На фона на недостига Министерството на здравеопазването подготвя реформа на здравните професии. Предложенията се базират на анализ, според който част от професиите имат припокриващи се функции, а в други направления недостигът на кадри вече застрашава нормалното функциониране на здравната система.
Необходимостта от промени е особено видима при медицинските сестри – професия, за която експерти от години предупреждават, че изпитва остър кадрови дефицит.
Какви промени са необходими?
Според експертите част от предлаганите реформи са оправдани. Необходимо е да се премахнат дублиращите се функции между някои професии и ясно да се разпределят техните отговорности. Това би позволило по-ефективно използване на наличния кадрови ресурс.
В същото време други професии могат да получат по-широки правомощия. Например помощник-фармацевтите биха могли да осигуряват достъп до лекарства в населени места без аптеки или да работят във филиали на аптеки под ръководството на магистър-фармацевти. Парамедиците също могат да поемат по-активна роля при транспортирането и обслужването на пациенти до центровете за спешна медицинска помощ, както е практика в редица европейски държави, при условие че получат необходимото обучение.
Повече млади хора към здравните професии
Сред обсъжданите мерки е и съкращаване на обучението за някои специалности, както и по-сериозно насърчаване на учениците да избират здравните професии чрез кариерно ориентиране, дуално обучение и по-добра връзка между образованието и практиката.
За да стане секторът по-привлекателен, всяка здравна професия трябва да предлага ясна перспектива за развитие, възможности за квалификация и конкурентно възнаграждение.
Недостигът вече е системен проблем
Данните за 2025 г. показват, че недостигът на специалисти по здравни грижи вече не е временен кадрови проблем, а трайна тенденция с пряко отражение върху достъпа до здравни услуги. Ако не бъдат предприети навременни и последователни мерки, все повече населени места ще останат без необходимите медицински специалисти, а здравната система ще бъде изправена пред още по-сериозни предизвикателства през следващите години.









