Ст. н. с. д-р Христо Темелски е роден през 1948 г. в Севлиево. Завършва гимназия в родния си град, а след това – история в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Още като студент се ориентира към църковното ни минало. През 1982 година защитава докторат за Великотърновските манастири през Възраждането. През 1989 г. се хабилитира. През 1985-1986 г. специализира в Източно-църковния институт в Регенсбург, Западна Германия. От 1986 година е и. д. директор, а от 1995 година е директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия. Kmeta.bg го потърси за коментар относно спора за собствеността на храма “Св. Александър Невски”.
Припомняме, че вчера Веселин Станков, председател на културно-историческо дружество ”Будител”, обясни: “През 1924-а Министерски съвет предоставя управлението на храма след неговото освещаване на БПЦ, никой до ден днешен не е оспорил правото на БПЦ да управлява и да се грижи за паметника, но не и да е собственик, защото това е била волята на народа, тук имаме дарения от цяла България за нейното построяване, включително на хора от други изповедания”.
Станков казва още, че жалбата е подадена заради нарушение на правилника на Министерския съвет при взимане на това решение. Не е имало публично обсъждане и не се спазени сроковете за възражения.
Дружество “Будител” няма основание да иска промяна на собствеността на “Александър Невски”. Всички храмове са построени за народа и са места, които се стопанисват от Българска православна църква. От приемането на християнството у нас до днес в България няма нито един храм, построен от църквата. Всички храмове са издигнати от владетели, боляри, през турското робство – от ктитори и родолюбиви, богати българи. Храмът е Божи дом и трябва да бъде стопанисан от църквата, храмовете не са държавни.
Това, че хората правят дарения за храм-паметника, не означава, че той не бива да се стопанисва от църквата. Подобни твърдения не почиват нито на логическа, нито на научна основа. Направил съм справка – за построяването на „Александър Невски” са били нужни 7 млн. златни лв., като от дарения са събрани само около 800 хил.лв. Останалите ги дава държавата, защото сградата е построена от тогавашното Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Храмът се строи за държавата, а се стопанисва с църковни цели. Издигнат е в чест на падналите руски войни.
Не само „Александър Невски” се нуждае от ремонт, същото трябва да се направи и в много други храмове в цялата страна. Десетки църкви се нуждаят от реставрация на стенописи, например. Мит е обаче, че църквата може сама да се справи с тези проблеми, защото тя не разполага със средства , за да се заеме с ремонт на всички храмове. БПЦ не разполага с несметни богатства, трупани от стопанисването на имоти и освобождаването от данъци. Това е невярно схващане. Затова както държавата, така и дарители трябва да помагат за ремонтирането на храмовете. Дирекция по вероизповеданията отпуска средства за ремонтни дейности, тя получава всяка година молби за пари за частични или цялостни ремонти. Храм-паметникът се нуждае от основен ремонт, но БПЦ няма толкова много пари.
Едно време църквата беше субсидирана от държавата, сега вече не е съвсем така. Дори преди 9 септември 1944г. държавата построи сградата на Светия синод, отново чрез Министерство на обществените сгради, и дари зданието на Синода. С имоти разполагат отделните митрополии, БПЦ като институция не е имотна. Патриаршията, както и Светият синод, нямат свои имоти. Църквата се издържа, като отделните митрополии правят отчисления от приходите си към БПЦ. Това обаче са доста минимални средства, които една покриват разходите по поддръжка на сградите, заплати на чиновниците, издаване на Църковен вестник… Работя 31 години в системата на църквата и съм на заплата към Св. Синод, която не е особено висока. Ако БПЦ беше богата институция, хората в нея щяха да взимат по 2 или 3 хил.лв.
