Божанка Латева работи в сферата на социалните грижи от над 30г. Тя е директор на Центъра за кризисно настаняване на бездомни лица към Столична община. Всяка вечер центърът приема десетки хора без дом, които няма къде да прекарат нощта, нито какво да ядат. Латева споделя, че до късно стои сред хората, за които тя и екипът й се грижат. Събрала е безброй истории за онези, които сме свикнали да не забелязваме. За хората, които имат съпрузи, деца, братя и сестри, но са сами – на улицата.
-Г-жо Латева, какъв е бюджетът на двата центъра и достатъчен ли е той, за да се грижите за хората?
-Бюджетът е 150 хил. лв., отпуснати от Столична община. Не разчитаме на дарения, тази година за пръв път имаме няколко. Средствата са добри, винаги може да има и още. Токът и парното се увеличават. Ползваме тези консумативи усилено цялата зима. Ежедневното пране се налага, защото всеки ден има смяна на горно и долно спално бельо, на одеала. Сутрин даваме закуска на хората – чай с кроасани, може и кисело или прясно мляко, пастет с хляб, сирене, маргарин. Вечер също имат осигурена храна.
-Какъв е капацитетът на центровете и налага ли се да връщате хора, ако дойдат твърде много желаещи през зимата?
-Капацитетът в началото беше 36 легла. След това се увеличи на 50. Тогава бюджетът беше отпускан в зависимост от броя на хората, които се нуждаеха от услугите ни. Капацитетът на единия център вече е 80 души, а на другия – 90. Истина е, че местата се пълнят много бързо, особено зимните месеци. Въпреки това не се е случвало да връщаме хора.
Имаме заредени походни легла за резерва и в единия, и в другия център. В 51 блок винаги оставяме едно или две свободни легла, защото центърът е на 1-ви етаж и е много удобно, ако се наложи да идват хора в инвалидна количка или с други затруднения в придвижването. Другият център е на 3-ти етаж и всяка вечер е пълен.
-Ежедневно ли са отворени центровете?
-Работното ни време е вечер от 18.00 часа до 10.00 часа на следващия ден. През това време отваряме вратите си за всички, които искат да влязат. През зимата обикновено отваряме с час по-рано – от 17.00 часа, заради лошото време. Така работим всеки ден – независимо дали е празник или делник, дали е събота или неделя. Идват много хора, освен това има персонал, който осигурява денонощна работа на центъра. През деня бездомните не остават в центъра, тъй като трябва да се подготвим за вечерта.
-Има ли случаи на хора, които не искат да напуснат?
-Когато на хората им е студено, не желаят да се връщат на улицата, но знаят, че са ни необходими време и пространство, за да можем да ги посрещнем подобаващо вечерта. Преди да влязат в центъра, се регистрират. Ако някой няма лични документи, търсим полицията. Тя издава документ, който удостоверява самоличността им и установява, че не са издирвани.
Има споразумение между потребителя на услугата – тоест, хората, които искат да нощуват при нас, и управителя на центъра. В него е описано, че могат да престоят в центровете до 10.00 часа всяка сутрин. Те са запознати както с правилника за вътрешен ред и с правилата за пожарна безопасност, така и с този документ. Проявяват разбиране и нямаме сериозни проблеми. Има хора, които идват при нас всяка вечер в продължение на години. Не поставяме граница на посещенията.
-Как се справяте с посетителите, които са в нетрезво състояние или имат психологически проблеми?
-5-та година работя в центъра и наистина понякога при нас идват такива хора. До момента не сме имали инциденти. Обичайно не приемаме хора, употребили алкохол. Разговаряме с тях, ако настояват да влязат, но те ни познават и разбират, че няма как да влязат. Ако времето обаче е много студено, имаме кризисна стая, в която ги настаняваме. Там изчакваме да се почувстват по-добре, оказваме им спешни грижи, ако имат такава нужда, и ги настаняваме в помещенията си. В кризисния център те са спокойни. Къпят се, вечерят и лягат да спят.
-Осигурена ли е психологическа и лекарска помощ?
-Всяка вечер посетителите ни могат да разговарят с психолог. Когато имат нужда да зададат въпроси, стоим до късно. Интересуват се най-вече къде могат да отидат, след като напуснат центъра. Обясняваме им, че могат да се обърнат към центровете за временно настаняване със заповед на Дирекция за социално подпомагане. Възрастните могат да отидат в дом за възрастни хора. Помагаме им да подготвят документите си за тази цел, казваме им къде да отидат, с кого да говорят. Задължително се обаждаме на Бърза помощ, ако има хора със здравословни проблеми. Някои вечери се налага спешните медици да пристигат по 2-3 пъти, настаняват хората в общински болници.
-Разказват ли хората защо идват при вас?
-Всеки човек е с отделна съдба. Има хора, които са изгонени от дома си след раздяла със съпруг и съпруга. При други случаи приписват жилищата си на децата си и след като наследниците се оженят или омъжат, снахата или зетят гонят родителите на половинките си. При нас идват хора от цяла България, въпреки че и в други големи градове има кризисни центрове. Има хора, останали без работа, няма къде да живеят и търсят препитание в столицата.
-Проследявате ли житейския им път след излизане от центъра?
-Много от тях, които познаваме, си намират работа. Още в началото на декември се обадиха от една автомивка и си намериха работници от хората, които ни посещават. Сега те си изкарват пари, но още не им достигат средства, за да си вземат квартира и да напуснат окончателно центъра. Идват повече възрастни хора, младите са основно деца, които са били в институции. Те напускат домовете на 18-годишна възраст и не са адаптирани към начина на живот извън тези места, няма къде да отидат. Идват да изкарат тук зимата и през пролетта търсят работа.
Миналата година през февруари млади момчета, които идваха при нас, започнаха работа като строителна бригада в столицата. Мъж от фирма дойде при нас и попита кой иска да работи, много от младежите се записаха в списък и така започнаха да изкарват хляба си. Тази година вече не идват в центъра, което значи, че са стъпили на краката си.
-Какви са предизвикателствата, свързани с професията на социалния работник?
– От 83-та година работя в сферата на социалните грижи. Тежко е, когато дойдат хора в началото на декември и които са били цяло лято по улиците. Те идват много мръсни, с паразити, трудно можем да ги накараме да се съблекат, да се изкъпят, да ги подстрижем и да махнем брадите им, да сложат нови дрехи. В лошо психологическо състояние са. След като влязат в банята обаче, те се чувстват много добре и просто не искат да излизат.
Когато дойдат, трябва изцяло да ги съблечем и да изхвърлим мръсните им дрехи, за да можем да им дадем чисти такива. Особеното е, че много от тях казват: “Не взимайте палтото ми, искам си го”. Тогава би се загубил ефектът от къпането и обезпаразитяването. С цената на много обяснения и търпение успяваме да им внушим, че старите дрехи са вредни за тях и че е необходимо да имат чисти.
Въпреки особеното им състояние, при нас няма хора, които да проявяват агресия или да създават каквито и да било проблеми. Колкото пъти минавам по стаите, винаги виждам, че или са си пуснали тихичко радио, или си говорят, разказват едни на други историите си. Хубаво им е, когато знаят, че вечерта отново ще бъдат заедно.
– Има ли случка, която се е запечатала в съзнанието Ви?
-Един човек ми направи голямо впечатление. Той е около 60-годишен, от Видинско. Работил е в чужбина, изкарал е много пари, връща се в България и разбира, че съпругата му изневерява. Тогава изоставя всичко. Мъжът ми каза буквално: “Тръгнах, излязох от вратата и просто вървях по улицата, не знаех къде отивам.” Идва в София, запознава се с друга жена и живеят заедно 3-4 години. Тя получава тежък инсулт, нямат сключен брак и близките й го изгонват.
Казали му, че жената не е добре и че той ще им бъде в тежест, въпреки че изявил желание да се грижи за нея. Докато разказваше историята, плачеше. Попитах го защо не се върне при децата си, той каза: “Винаги мога да отида, но не мога да понеса да видя жената, която ми изневери”. Понякога се прибирам вкъщи разбита. Но това не е професия, смятам, че е призвание. Заставам сама сред бездомните, но не се притеснявам, мога да протегна ръка на всеки, да седна на леглото или на стола до тях и да ги изслушам.
-Кой помага на центровете, идват ли свещеници или представители на институции, които да повдигнат духа на нуждаещите се?
-“Социално подпомагане“ много ми помагат, винаги съм срещала разбиране, идват социални работници и разговарят с бездомните. Интересуват се от съдбата им, мислят дали могат да открият роднините им, как да го направят. Работят с близките, за да разберат защо те не се грижат за съответния човек. Само една католическа църква, не зная точно коя, дойде за Коледа. Изнесоха програма и донесоха подаръци. Освен това хората се чувстват добре при отец Иван. Аз съм пращала наши посетители в неговия приют. Обяснявам им, че могат да отидат там, но с уговорката, че трябва да работят. Да отглеждат зеленчуци, да се грижат за прехраната си и да му помагат.
-Хора, които са пребивавали в центровете и се спасили от улицата, връщат ли се, за да вдъхнат кураж на посетителите чрез личен пример?
-Има единични случаи. Не мога да кажа, че много хора са се връщали, за да разказват историите си на останалите, но има няколко такива, които действително провеждат беседи с нашите посетители. Спомнят си за времето, когато са били при нас, споделят подробности от живота си в момента.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
