Има места в България, които носят специфичен дух. Там е уловена историята на страната ни, овековечени са подвизите на владетели, революционери и обикновени хора.
От Kmeta.bg подбрахме 10 от тях – 10 места, които всеки българин трябва да посети.
Паметникът на свободата на вр. Шипка
Когато стане дума за този връх, няма българин, който да не знае историческите факти, свързани с него. За географите Шипка е връх в Централна Стара планина, за историците – мястото, на което са се водили епични боеве по време на Руско-турската освободителна война. Те продължават три дни – от 9 до 11 август 1877 г. по стар стил или от 21 до 23 август 1877 г. по нов.
Върхът символизира героизма и саможертвата на руси и българи за освобождението на България от Османско робство. Народната признателност и благодарност към паметта на хилядите воини, дали живота си за нашата свобода, са намерили веществен израз в повече от 440 паметника, издигнати на различни места в България.
Паметникът на свободата, както е наречен монумента на Шипка, е висок 31,5 м. С метални букви над главния вход е изписано “На борците за свободата“, а над него е издигнат огромен бронзов лъв с дължина 8 м, височина 4 м и тегло 28 тона. Паметникът е открит на 26 август 1934 г. от цар Борис ІІІ. При откриването са присъствали над 100 000 души, от които 80 живи опълченци, преки участници в епичните боеве.
Батак
Безспорно най-черната страница от българската история е клането в Батак през май 1876 г. То е извършено от османски башибозук от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията, след като дни по-рано жителите вдигат възстание.
След клането Ахмед ага е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II. Според различни оценки, между 1 400 и 5 000 души от селото са избити.
Царевец
Крепостта Царевец се намира край самия център на Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185 – 1393), когато Търново е столица на царството.
В Царевец е запечатано величието на Второто българско царство, тук можем да почувстваме мощта на държавата във втората половина на Средновековието.
Мадарски конник
Релефът представлява триумфиращ владетел – символ на мощта на Първата българска държава. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, предполагаемо свързваща изображението с хан Тервел.
Домът на Левски в Карлово
Безспорно Васил Кунчев е най-големият български герой в историята. Енергията и устремът, с които Левски организира всенародното опълчение са впечатляващи, заразителни. Затова и къщата на семейство Кунчеви в Карлово е повече от сграда.
Домът на Иван Вазов в Сопот
Вазов е един от най-обичаните български автори. Родният му дом е опожарен през юли 1877 г., в разгара на Руско-турската освободителна война. Идеята за възстановяването ѝ възниква през 1920 година в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета. На 24 октомври същата година е учреден „Комитет за постройка паметник и къща-музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот” и започва събирането на средства. За възстановката на сградата Вазов прави скица по спомен, а архитектурният проект е дело на архитект Александър Рашенов по сведения на брата на писателя, генерал Георги Вазов, и сестра му Въла Фетваджиева. Строежът на къщата започва през 1931 и завършва през 1935 година (13 години след смъртта на Вазов).
Корабът „Радецки“
Параходът „Радецки“ е паметен за българската история, тъй като е използван за преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.
На 16 май и 17 май 1876 „Радецки“ извършва плаване към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода Христо Ботев. Той връчва на капитана писмено обръщение–ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй.
Параходът е използван до 1918 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен. В началото на ’60-те се заражда инициатива за възстановяването му, като са събирани дарения от учениците и работещите. В периода 1964 и 1966 г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода, която днес е музей на революционното движение.
Рилски манастир
Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927 – 941 г. от Иван Рилски (според някои автори – от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата се намира параклисът „Св. Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.
Манастирът е опостушаван многократно, бил е обект на набези през 18-и и 19-и век, а след през 1961 г. е взето решение от Политбюро да се прекрати всякаква църковна дейност в него. От 1983 г. е културен паметник под егидата на ЮНЕСКО, а през ’91 монашеският му статут е възстановен.
Копривщица
Копривщица е забележителен и уникален исторически резерват. Със своите калдъръмени улички, с боядисаните в ярки цветове къщи с просторни чардаци и големи стрехи, и високопланинска природа, тя пленява със своята неповторимост.
Копривщица устоява на много набези, изгаряна е неколкократно от кърджалиите, жителите й неведнъж били ограбвани и прогонвани. По-заможните копривщенци успяват да „откупят” Копривщица от турската управа, спечелват й специални привилегии и така съхраняват непокътнати българските традиции и облик на града.
Опазвайки свободолюбивия си партиотичен дух, Копривщица го предава на своите деца. В този град са родени много българи, отдали живота си на Родината: Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Любен и Петко Каравелови, Димчо Дебелянов, Найден Геров, Йоаким Груев, както и много други българи участвали в освободителните борби, първата и втората световна война, учители, артисти и творци.
Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“
Панорамата „Плевенска епопея 1877 г.“ е музей в Плевен, построен в чест на 100-годишнината от Освобождението на Плевен от османско иго. По време на обсадата на града загиват 38 хиляди руснаци, румънци и български опълченци.
В първите три години след откриването ѝ, панорамата е посетена от 2.5 милиона души.
Тя е един от почти 200 паметници, построени от плевенчани в памет на загиналите руснаци, румънци и българи. Включенa е в Стоте национални туристически обекта.
