Петър Паунов е кмет на Кюстендил от 2007 г. насам, издигнат e от “Коалиция за Кюстендил”, в която участват СДС, ДСБ, Атака, Движение Гергьовден и други. Завършил е право в Юридическия факултет на Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”. Работиl e като адвокат в Кюстендил и София (1997-2007). Още в предизборната си кампания обещава да развива туристическите дестинации и да подобрява условията за живот на гражданите. Разговаряме с градоначалника за бъдещите проекти и проблемите с европейското финансиране в общината.
– Г-н Паунов, кои са най-значимите проекти, които предстои да бъдат реализирани в Кюстендил през 2016-а г. ?
– Няколко са ключовите проекти, по които работим. Скоро ще започне вторият етап от изграждането на медицински балнеологичен център “Свети Иван Рилски”. Нядяваме се да привлечем инвестиции за Чифте баня и градския плаж. За Чифте баня единствената възможност за развитие е приватизация, която ще даде възможност комплексът да стане център за балнеология и алтернативно лечение.
Земеделието е ключов сектор за Кюстендил и в тази насока работим за създаване на хладилни бази и на преработвателни мощности. Целта е тази година изкупната кампания за черешите да бъде на съвсем различно ниво. Въпреки проблемите с руския пазар, черешовата реколта трябва да се пренасочи към други световни пазари в резултат на което изкупната цена да бъде поне 25 -30 ст за кг.
– Увеличи ли се интересът към Кюстендил като туристическа дестинация?
– Данните през 2015 г. показват, че Кюстендил се превръща в притегателен център за туристи. Новооткритият хотел в град има над 270 хил. евро оборот за отминалата година. Но този ръст може да бъде отчетен трудно по отношение на туристическия данък, тъй като общината оставя възможността бизнесът да поеме глътка въздух. Голям е интересът и към Античната крепостна стена в парк “Хисарлъка”. След нейната реставрация кюстендилци показаха, че могат да се гордеят с богатата си история. Крепостта е построена в края на IV и началото на V век, вероятно по времето на Юстиниан I. Тя е била преправяна пред VI век и успява да удържи до XV век, когато е съборена от османските завоеватели.
– На какъв етап е финансирането на водния цикъл?
– За съжаление засега получаваме индикации, че е по-вероятно да не получим такава финансова помощ, но се надявам на бърза реакция от общинските съвети на Дупница и Сапарева баня, за да може да бъде обединен водният оператор на цялата област. За съжаление, големият проблем е, че в област Кюстендил има общини, които не са към този воден оператор и не са включени и към ВиК асоциацията. Надявам се, че общинските им съвети ще направят постъпки в най-кратки срокове да преразгледат своите решения, за да можем да имаме обединена ВиК асоциация и да влезем в европейски ритъм, защото за община Кюстендил имаме вече реализиран проект, готов технически и с ясни показатели и това ще бъде изключително неприятно, както за града, така и за три от най-големите населени места, които разчитат точно на този проект, за да имат селата Лозно, Жиленци и Слокощица водопроводна и канализационна мрежа.
– Как ще се преборите за финансиране по Програмата за развитие на селските региони (ПРСР)?
– Изключването на област Кюстендил от финансиране по тази програма е несправедливост още от предния програмен период. За съжаление това се пренесе и в настоящия. Вероятно причината за това са нестабилната политическа система, конкретно многобройните правителства, които се смениха, както и преходните моменти. За преодоляването на този проблем с община Невестино сключихме споразумение за местна инициативна група, така, че нашите населени места да могат да разчитат на финансиране между 3 и 10 млн. лева. Така намерихме начин чрез съседна община да кандидатстваме за европейско финансиране. Правим и невъзможното да привлечем средства за развитието на региона.
Надяваме се стратегията ни да бъде адекватна, по най-бързия начин одобрена, за да може тази несправедливост поне частично да бъде отстранена и да дадем шанс както за скромни инвестиции в инфраструктура, така и да подкрепим регионалния бизнес в малките населени места, защото Кюстендил е известен като един от най-чистите градове в Европа и с минералната вода, и с планината Осогово. Има изключителни възможности и за селски туризъм, и за развитие на зеленчукопроизводството и преработвателните предприятия. Всичко това е отрязано от европейско финансиране, за съжаление тесногръди бюрократи все още има навсякъде.
– Кюстендил е град, събрал много значими исторически паметници. Една от тях е джамията “Фетих Мехмед”. Какво е нейното бъдеще?
– Пуснал съм заповед още прз миналата година за работа на комисия и има предписани тя да бъде обезопасена. Очаква се всеки момент специалисти от Министерство на културата да направят необходимите предписания. Според експерти в общината, обаче, е необходим демонтаж на най-високата част на джамията “Фетих Мехмед”. В най-кратки срокове ще се предприемат мерки, защото джамията е опасна за минаващите по централната улица “Цар Освободител”. До две седмици ще стане ясно окончателното решение.
– Предстои празникът на града – 21 март, когато отбелязвате “Кюстендилска пролет”. Ще има ли изненади в програмата тази година?
– Очакваме много гости да посетят града на празника “Кюстендилска пролет”. Както всяка година ще има богата празнична програма и традиционен конкурс. В момента от отдел “Култура” приключат финалните щрихи и участието на изпълнителите.
Още новини от Кюстендил и региона четете ТУК.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
