
Стоян Ангелов Ръков от Кръстевич е конкурент за Гинес като най-дълго живелия мъж. През 1959 г. тогавашната преса гръмва с новината за 124-годишния кооператор. Вестник “Отечествен глас” посочва, че според регистъра на населението той е роден на 15 май 1835-а. На надгробната му плоча, поставена в по-ново време, са записани годините 1835-а и 1959-а, пише пловдивският “Марица”.
124 години може и да изглеждат невероятно, но догадките, че дядо Стоян е достигнал почти библейска възраст, не са далеч от истината. В архивите на Кръстевич е отбелязано, че е починал на 10 декември 1959-а. С мистерия е обвита рождената му дата.
В единия от регистрите на селото ясно личи 14 октомври 1843 г., което означава, че е починал на навършени 116 г. Според друга от книгите се е появил на света през 1860 г. Тук обаче данните си противоречат – един от синовете му е записан през 1872 г., тоест разликата им би трябвало да е само 12 г.
Самият дядо Стоян не си знаел годините. Питали ли го кога е роден, казвал, че не знае, но помни, че като малък майка му го обличала в момичешки дрехи, за да не го вземат турците. Друг път обяснявал, че се е появил на света в годината на Ботев – 1848 г. Дълголетникът се радвал на голям интерес, редовно идвали групи от близо и далеч да се снимат с него. На посмешище ме направихте, гневял се старият човек. За едни от фотосите го качили дори на трактор.
На младини Стоян си изкарвал хляба като бирник. Ходел с яка тояга да събира борчовете. Пазил я до последно, като я сочел поучително на наследниците си. Имал три деца – Ангел, Петър и Рада.
Дълголетникът бил любимец на тогавашната преса, впечатлил и писателя Светомир Бабаков, който през 1959-а го описал в “Отечествен глас”. Леко приведена фигура, подпирал се бодро на бастуна. Под овчия калпак се подавали бели коси, сребро обагряло мустаците му. Надвисналите вежди покривали ясния поглед на сивите му очи. В последните години недочувал, трябвало да му говорят високо и отблизо.
Дядо Стоян се родил в Мухово, Ихтиманско. Ръкови живеели там, където по-късно построили училището. Родът се изселил към Кръстевич, за да си осигурява по-лесно прехрана. Авторът на книга за Мухово Йордан Готев разказва, че е чувал много истории за дълголетието на Стоян. Носели се легенди, че достигнал чак до 128 г. Баща му, здрав българин, не боледувал никога, и също си отишъл на достолепна възраст. Жената на дядо Стоян починала през 1921 г.
Записки по българските въстания
Братовчед с оръжейника Стоян
Дълголетникът бил братовчед с майстора оръжейник от Мухово Стоян Иванов, споменат в “Записки по българските въстания”. “Тоя последният практически беше се научил да работи иглени пушки и пищови от системата “Лафуше”.
Аз видях един пищов от тая система, направен от него на Иван Ворча с марка отгоре на желязото “Уста Стоян Муховиенин, 1875 г. № 1″, който стреляше куршуми на 400 крачки и биеше много по-добре, отколкото калпавите европейски револвери”, пише Захари Стоянов.
Дядо Стоян разказвал как оръжейникът измайсторил черешово топче. Туриха го на връх Еледжик. Напълниха го с топузи от кантари. Като гръмна, топът се разцепи и… свърши. Топузите паднаха къде турското. Като погледнали турците джепането и рекли: “Тая работа не е царска” и се вдигнаха на юруш. После изгориха селото… Мъки, разказвал той.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.









