Таня Христова е родена на 19.07.1971 г. Завършва е ПМГ “Акад. Иван Гюзелев” в Габрово. Притежава магистърска степен по Английска филология и по Финанси. От 2008 г., в рамките на 2 години, Христова е зам.-кмет на Габрово по устойчиво развитие. След това става началник на политическия кабинет на министър Дончев, ръководител на централното координационно звено и секретар на Съвета по контрол и управление на европейските фондове. Има зад гърба си 10 години опит в подготовката и управлението на проекти, финансирани от Европейския съюз.
Става кмет на Габрово през 2011 година, а през миналата година е преизбрана на този пост. Получава специалната награда “Добри европейски практики” в конкурса “Кмет на годината” през 2014. На миналите местни избори е преизбрана с 68% от гласовете на съгражданите си. На празинка на българската жена Христова разказва какво е да управляваш община на токчета.
-Г-жо Христова, честит празник! По-добри мениджъри ли са жените от мъжете и ако да, в какво се състои предимството им?
-Предпочитам емоционалния баланс, в който женското предимство се подкрепя от мъжкото и обратното, тъй като не съм привърженик убеждението, което налага сексисткото разделение на мъже и жени. Полът е най-малкият фактор, който предопределя силните или слабите страни, още по-малко влияе на качествата да имаш лидерски умения и поведение, да притежаваш етика и да спазваш принципи.
По женски провокирана от темата, ще призная, че през последните години немалко жени показаха, че притежават истинско мъжество – израз на нравствена сила и способност да преодоляваш страха, когато се налага да се вземат сложни решения в конфликтни и неблагоприятни ситуации. Това се дължи освен на знания, опит и умения, и на някои характерни, сякаш само за жените, качества. Ще спомена може би най-важното от тях – силната интуиция и умението на жените-лидери да я следват, пречупвайки я през призмата на ясна и сурова логика и сериозна доза разум.
У жената, по природа, е заложена способността по-добре да балансира между личния и професионалния живот, а това я прави по-гъвкава и по-адаптивна. Вниманието към детайла, умението да подрежда приоритетите и да се мобилизира в критични моменти, липсата на излишни страхове и съмнения при вземане на решения, способността за общуване и социална чувствителност, често дават допълнително предимство на жените.
Не последно място, жените нерядко доказват, че са далеч по-демократични лидери със своя естествен талант да обединят и да съхраняват. В подкрепа на всичко казано до сега, за да бъде една жена силен лидер, тя трябва да притежава комплекс от интелектуални и духовни качества, но най-важното е да не забравя да бъде истинска жена.
-Равенството между половете на работното място е основен приоритет на ЕС. Какви са Вашите наблюдения по въпроса в Община Габрово, има ли равнопоставеност между половете в администрацията и заемат ли още жени освен Вас ръководни позиции? Нужна ли е още работа в тази посока?
-Безспорно, принципът на равните възможности за жените и мъжете е един от основополагащите стълбове на демокрацията. Една от водещите цели на Европа е да се даде приоритет на решаване на въпроса за премахване на бариерите за участие на жените на пазара на труда.
Дали в Община Габрово успяваме да балансираме между половете и да налагаме истински устойчиви практики и стереотипи, които позволяват пълноценна изява на представителите на двата пола, с риск да Ви изненадам, на този етап ще кажа – по-скоро не. Опасявам се, че в България като цяло все още няма достатъчно осъзнато разбиране на принципа на равните възможности и на неговото практическо прилагане в нашия професионален и социален живот.
Иначе, ако става въпрос за формалните критерии, които отчитат броя на ръководните позиции, заети от жени, Община Габрово може да бъде цитирана като положителен пример – кмет, заместник -кмет, секретар на Община, председател на Общински съвет, директори на общински предприятия и търговски дружества, директори на дирекции.
Понеже смисълът е в постигане на устойчив баланс, за мен като кмет, предстои много работа в посока истинско осъзнаване и приемане на значението на равенството между половете. Това включва: насърчаване на заетостта на жените във всички възрастови групи, премахване на разликите в заетостта въз основа на пола, в т.ч. чрез борба с различните форми на дискриминация, насърчаване на равното участие на жените и мъжете при вземането на решения на всички равнища и във всички области, така че да се използват пълноценно техните способности.
-Как балансирате между личния си живот на съпруга и майка и между кариерата си на кмет?
-Истината е, че трудно постигам този сложен баланс и не рядко личният живот на съпруга и майка е за сметка на отговорността и ангажиментите да бъда 24 часа кмет. Но не мисля, че това трябва да се приема като жертва. Да бъдеш кмет за мен е мисия, за успеха на която огромна роля имат и най-близките ми хора. Използвам възможността да благодаря на семейството си за разбирането, силната подкрепа и не рядко справедливата критика, която ми отправят.
-Какво Ви отнема и какво Ви дава кметската позиция в личен и професионален план?
-Едва ли има професия на света, която само да взима или само да дава на човек. Всичко отново е въпрос на намиране на онзи фин баланс, който не ощетява личното време за сметка на професионалното и обратно, а по-скоро те мотивира да приемеш работата си като мисия и безкористно да й посветиш любовта и енергията си.
Най-важното, за да работиш дадена работа, е непрекъснато да намираш вдъхновение в нея. Само така можеш да си сигурен, че всички натрупани знания и опит ще разкрият истинския ти талант и призвание като човек. В този смисъл, да си кмет, не е по-различно от това да си добър лекар, отговорен учител или пък честен служител на реда. За да си добър кмет обаче, трябва да осъзнаеш, че хората са ти възложили мисия, която трябва да си готов изпълняваш без почивен ден.
-Как се разтоварвате в свободното си време, какво Ви зарежда с нови идеи и кое Ви мотивира да продължавате да работите?
-Ще Ви призная, че често забравям да почивам. Повечето уикенди са работни и често съм в кабинета си или обикалям с колеги по обекти. През лятото обичам да прекарвам няколко дни на морето със семейството си, за да се заредя със слънце и енергия. Зимата обикновено си подарявам два-три дни SPA.
Вдъхновява ме мисията „Габрово“ и силната вяра и убеждение, че с обединени усилия можем да разкрием огромния потенциал на това място и да докажем, че да си част от процесите е много по-стойностно, отколкото да стоиш отстрани, очаквайки някой да те забележи. Само така трудностите и предизвикателствата могат да бъдат трансформирани във възможности за развитие. А понякога една детска усмивка е достатъчна, за да осъзнаеш, че посоката е вярна и си заслужава да продължиш.
-Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се сблъскали на кметския пост?
-Естеството на кметската работа предполага ежедневна среща с различни по характер предизвикателства.Това е разбираемо, предвид изключително широкия спектър от ангажименти, които една община има и очакванията на хората за подкрепа и за незабавно решаване на възникнал проблем.
От позиция на натрупания опит, макар и не толкова богат, се убеждавам, че няма невъзможни неща, стига да не действаме формално и да не се крием зад удобството на „няма предвиден финансов ресурс“.
Иначе най-голямото предизвикателство за мен като кмет е, когато човек се оказва напълно безсилен пред силата на стихията. И все пак, вероятно тепърва ми предстои да се срещна с най-голямото предизвикателство. Дано да имам достатъчно сила, мъдрост и разум, за да го посрещна с достойнство.
