Малина Едрева е родена на 22 септември. Завършила е „Биология и химия“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а след това специализиран курс по културология в Миланския католически университет, Италия.
Едногодишна квалификация (2002 г.) за „Повишаване на компетентностите на директори на български училища“, организирана от Френския културен институт и двугодишна „Демократично yправление на училище“, Гьоте-институт и КултурКонтакт-Австрия.
Завършила е Българското училище за политика(2008), както и френския институт ASPEN за политически лидери. Едрева е председател е на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие. Председател е и на групата на ГЕРБ в СОС.
– Г-жо Едрева, кои са приоритетите на Столичната община по отношение на образованието и културата? Кой е най-наболелия проблем тук?
– София изпълнява своята стратегия в сферата на културата за периода 2013-2023 г. Тя e плод на съвместните усилия и консолидиране на енергията на представителите на творческия, неправителствения и институционалния сектори в нашия град и бе изработена в процеса на подготовката за Европейска столица на културата. За да гарантираме, че тази стратегия няма да остане само един документ, всяка година се приема План за действиe, освен това основните програми, с които финансираме културните оператори също следват мерките заложени в нея. С решение на Общинския съвет възложихмe организиране и провеждане на ежегоден външен мониторинг, който да ни дава ясна оценка как изпълняваме поетите ангажименти и как се развива стратегията.
Междувременно обаче столицата кандидатства и получи титлата от ЮНЕСКО Творчески град на киното, който предполага една сериозна програма, ориентирана в посока кино и филмова продукция, създаване на среда и развитие на филмопроизводството, което е съществен компонент от творческата икономика на града ни. Очакваме предложенията от Филмовата комисия, които да бъдат включени в Стратегията.
По отношение на образованието Столичната община е първата в страната, която създаде своя стратегия за неговото развитие. Първият етап обхващаше периода 2007 – 2015 г. Вторият етап е с обхват 2016 – 2023 г. Повече от 9 месеца консултирахме този документ и целта ни бе да се премине през диалога и максимално широкия консултативен процес, в който да участват всички заинтересовани страни, за да може тази стратегия да бъде един реален, изпълнен със съдържание документ.
Отговорностите на общината и задачите, разписани от Закона са да се осигурят максимално добри условия за учебния процес. Нашите усилия са насочени към обновяване на базата, изграждане на нови площадки и прилагане на мерки за енергийна ефективност, като по този начин освен, че прилагаме зелени политики, така необходими за устойчивото развитие на града ни, освобождаваме средства, които вместо за отопление могат да бъдат вложени в учебния процес- засилват нивото на преподаване и взаимодействие в общността. Така на практика отпадането на разходи за материална база ще бъде пренасочено за по-качествено обучение.
– В новата стратегия за образование се акцентира върху личностното развитие на учениците и професионалното ориентиране. Разкажете повече за конкретните мерки?
– Компетентностите за личностно развитие се сформират още в началото на образователния процес, от детската градина, където се проявява умението да общуваш, споделяш. Не можем да разделим строго по години този план за развитие на личността. Трупането на опит и неговия анализ е свързан с ученето през целия живот. Това, което законът възлага на местната власт е подпомагане на личностното развитие на детето. Ние имаме амбицията да подготвим програмa, която да финансира проекти в помощ на личностното развитие на младия човек. Една от основните цели на тази програма ще бъде намаляване на агресията, защото когато човек вярва в себе си и успява, то той има развито самоуважение, уважава труда и реда, и може да напредне в своето развитие. Предвидили сме разработването на такъв тип програма, която да дава възможност на конкурсен принцип чрез проектно финансиране училищата да могат да предлагат специфични програми, за да могат да работят в посока личностно развитие на учениците. Един от важните фактори в ранното детско развитие са първите контакти и връзки със заобикалящата среда, оказващи ключово значение за личностното развитие.
– Как ще противодействате на увеличаващата се агресия в столичните средни училища? Какво предвижда новата платформа, която планирате?
– На този етап обсъждаме каква да бъде структурата на платформата и кои институции и неправителствени и творчески организации ще се включат. Включването на младите хора в допълнителни дейности извън учебния процес и включването на изкуството и спорта са важни елементи. Това със сигурност ще бъде свързано с инвестиции, но ще намалят агресията между учениците и ще спомогнат за създаването на позитивна среда, в която да се развиват младите хора.
– В тази връзка смятате ли, че присъствието на психолози във всяко учебно заведение е необходимо?
– Аз започнах своята работа в образованието и помня времето, когато във всяко училище имаше психолог, но не това е решаващо. Разбира се, много е важна тази подкрепа, но трябва да се обърне внимание на това психологът да работи комплексно с училищното ръководство, учителската колегия, с родителите и с учениците.
По отношение на професионалното образование е важно учениците да виждат ясно бъдещето пред себе си. Смятам, че един от големите проблеми в последните години в обществото е липсата на перспектива. Мотивацията е ниска именно защото след завършването си учениците не са ориентирани професионално. Впоследствие създаваме много висшисти, които обаче не са необходими на трудовия пазар и те трябва да се преквалифицират или да търсят реализация извън границите на България. Назрял е моментът това да се промени. Законът за предучилищното и училищно образование дава възможност да се направи здравата връзка между бизнеса и средното образование. Основно чрез предприемчивия бизнес градовете и регионите се развиват, а образованието трябва да отговори на неговите нужди.
Предстои да направим анализ на професионалните училища в София, за да стане ясно как ще продължат да функционират. Мога да дам пример с професионалните гимназии в Париж, който има професионално училище, което се грижи за поддържането на парковете и градините, създавайки кадри. Нашата столица има огромен потенциал в сферата на туризма и са нужни хора, които да бъдат квалифицирани в хотелиерството, ресторантьорството и туристическите агенции. Ето това предстои да направи всяка община, включително и София, а именно ясен анализ на потребностите на пазара на труда.
Прагматичният подход за осъществяване на връзката между образованието и бизнеса са стажовете. Преди това обаче бизнесът трябва да покаже къде е дефицитът на кадри. Очаквам, че тук е възможно отпускане на стипендии, което е практика и в други европейски държави, където фирмите инвестират в обучаването на кадрите и създават интерес към професията.
– Какви ползи имаше кандидатурата на София за Европейската столица на културата? Кои от проектите продължавате да развивате?
– Безспортно за София има огромни ползи. Няма губещи от подготовката за състезанието Европейска столица на културата, независимо, че само един град носи приза. Най-голямото предимство са осъществените контакти и обмяната на опит, както и партньорствата. Осъществяване на среща между институциите, творческите среди и неправителствените организации, поддържането на постоянен диалог прерастването му в конкретни проекти е безспорен принос с добавена стойност.
Ние направихме възможното в програма „Култура”, календара на културните събития и програма „Европа” на база на този открит диалог да развием критериите, водещи към реализиране на проекти с голяма стойност за града. На практика през тези финансови инструменти развиваме идеите си. Една от тях е Къщата за литература и превод “Ненко Балкански”. Идеята за създаването й бе част от кандидатурата на София за Европейска столица на културата. В рамките на година разработихме модела за управление и стопанисване. Къщата се помещава в дома на големия български художник Ненко Балкански. Атмосферата е свързана с духа на литературата и художествения превод. Развива се и резидентска програма, така че преводачите от други страни ще имат възможността да преминават през резиденция, в която да усъвършенстват българския език и по най-добрия начин да превеждат творбите на нашите творци.
– Има ли идея за създаване на музей на киното в София?
– Създаването на подобен музей е въпрос на инициатива от страна на неправителствения и творчески сектор. Всяка една идея е смислена ако покаже ясно с какви ресурси разполага и как може да бъде реализирана. Общината е отворена за подкрепа, но не от нея зависи съдържанието на подобна инициатива. За съжаление голяма част от сградите на старите кина в София бяха разпродадени в периода на приватизация, който е толкова неясен и тежък. Примерите са много, но един от тях е с кино „Изток”, сега действаща търговска верига.
– Подкрепяте ли графитите? Къде е границата между вандализъм и стрийт изкуство?
– Да, когато е изкуство. Но ако се изразява в посегателство върху стените на сградите съм против. Изкуството означава проект, тоест творецът да създаде начертае идеята, да я представи и да я реализира. Като бивш директор на училище имам опит в това отношение. Учениците ми се увличаха в този тип изкуство и в един момент решихме да работим заедно. Те трябваше да изработят проект и да докажат, че това е изкуство. Справиха се добре и изписаха с графити името на училището. Столичната община ежегодно предоставя пространства на младежите, които рисуват графити. За първи път в календара на културните събития в София е включен Фестивала за градското изкуство, който се вдъхновява от градския начин на живот. Той ще включва изрисуването на големи стенописи в район „Подуене”. Творческата посока през тази година е “Души в стените”. Започва програмата „По твоя начин”, която предвижда изрисуването на училищни сгради от децата. Когато говорим за граници, те са там, където свършват безразборните драсканици и започва изкуството.
– Докъде стигна проектът за реставрирането на амфитеатъра на Сердика?
– Рестврирането на амфитеатъра на Сердика е лична кауза на кмета Йорданка Фандъкова. Имаме план, но в момента тече процедура по отчуждаване на сградите, за да започнат археологическите разкопки. Приоритет за Столичната община е да бъдат разкрити, консервирани и социализирани възможно най-много археологически ценности. Имаме огромно богатство, показващо общите ни корени с европейската цивилизация. Въпрос на време е реализирането на тези проекти.
– Какво разработихте по програма „Култура” за тази година?
– Столичната програма „Култура” приключи своята сесия за 2016 г. За първи път, през 2015 г. с предствителите на творческите организации и неправителствения сектор взехме решение всеки месец юли да обявяваме рамката за следващата календарна година, така че да има достатъчно време за информиране, проучване на възможностите и подготовка на качествени проекти.
Набираме проекти предложения през октомври, следва оценяването и накрая идва и подписването на договорите с приемането на годишния бюджет на общината. Подобна организация дава възможност на културните оператори да разгърнат през цялата година своята дейност, тъй като Законът за финансите не позволява финансирането на проекти за повече от година. Тази година в програма „Култура” залага на проекти, тясно свързани с образователния елемент и социална функция, както и развитието на пространствата. Когато са свързани образованието и социалното и икономическо развитие, програмата се превръща във фактор, който развива града.
– ГЕРБ вече няма пълно мнозинство в Столичния общински съвет. В тази връзка смятате ли, че това може да затрудни взимането на важните решения за града?
– И тогава, когато имахме пълно мнозинство винаги сме разчитали на диалога при вземането на важните решения. И сега нашата цел е да продължим този диалог, който да доведе до правилните решения. Кметът Фандъкова получи безпрецедентно силна подкрепа и доверие от страна на гражданите по време на местните избори и ние имаме голямата отговорност да подкрепяме предложенията, изготвени от нея и екипа й.
Четете още в 9-ти брой на в-к КМЕТА.bg!
Вестникът на българските общини вече може да бъде открит в магазини BILLA, в автобусите на “Етап Груп” и “Юнион Ивкони”, книжарници “Сиела”, ресторанти Happy Bar & Grill, хотел “Маринела” и в административните сгради на всички 265 български общини
