Общото финансово състояние на българските общини не е добро, показва доклад на Националното сдржение на общините (НСОРБ). Документът, с който Kmeta.bg разполага, сочи, че много от тях нарушават фискалните правила, заложени в Закона за публичните финанси. Потърсихме някои от общините, визирани в документа, за да разберем къде се корени проблемът. До момента едва три се решиха да говорят – Родопи, Крушари и Сопот. В следващите дни Kmeta.bg ще публикува мнението и на останалите.
Неизгодни договори, сключвани от предишни кметове, ниска събираемост, огромни дългове. Това е положението в десетки български общини, които треперят за да не стигнат до фалит. Масови са случаите, в които местните власти събират едва половината или дори една трета от приходите от данъци и такси. Много от тях изобщо отказват да говорят по проблема. Други чакат промените в Закона за публичните финанси, с които се въвежда ред за откриване на процедура по финансово оздравяване на закъсали общини. Гласуването му на първо четене мина преди дни.
В опитите си да излязат от дълговото блато, местните власти се обръщат към съда и частни съдебни изпълнители. Други умуват върху нови налози, като например възможността обработваемата земя да се облага с данък и средствата от него да остават в местната хазна.
Дълговете на община Родопи са натрупани заради договори, сключвани от минали администрации, обясниха от общината. Тя е на 3-то място по показателя “поети ангажименти за разходи по бюджета на общината, които надвишават 50% от средния годишен размер на разходите за последните 4 години”. В случая на Родопи процентът на надвишаване е 199,5%, сочи справката на НСОРБ.
Преди нея е Смолян (206%), а на първо място е най-задлъжнялата община – Сливен (222,3%), която има да дава над 140 млн.лв. На четвърто място се нарежда Карлово със 143%, а на пето – Марица със 133%. Тези ангажименти са за плащания, които общината трябва да направи в бъдеще към фирми за извършването на различни дейности.
Водят се съдебни дела срещу хора от предишния кметски екип, които, според настоящото ръководство на Родопи, са отговорни за сключването на неизгодни договори. Всъщност превишаването на нормата на ангажиментите за плащания не пречи по никакъв начин на извършването на социални плащания – към детски градини, училища, социални домове и др. „Те се изплащат навреме, няма никакво забавяне и не очакваме такова и занапред“, казаха от общината. Не е ясно дали ще се ползва финансова помощ по механизма за финансово оздравяване на общините, който е съставен от Министерство на финансите.
Крушари е в челната тройка по ниска събираемост на приходите си за 2015 г., сочи докладът на сдружението на общините. Средната събираемост е 68% за страната, а в общината тя е едва малко над 40%: „Имаме двама големи данъкоплатци – база за зърно и хотел. Когато те платят задълженията си, финансовото ни състояние ще се подобри значително, това ще стане скоро. Апелираме редовно хората да се издължават и като цяло те го правят. Не смятам, че данните, които цитирате, са притеснителни“, каза кметът на Крушари Добри Стефанов пред Kmeta.bg.
Той обясни, че има много изселници от Крушари в Турция, но колите им са останали в общината: “Някои от автомобилите даже са бракувани, разбирате, че данъка за тях няма как да го съберем изобщо. За някои коли са се натрупали задължения между 5000 и 6000 лв, но това са несъбираеми вземания, които стоят само на книга“, разясни Стефанов.
Крушари няма дългове, включително по европрограми, каза още кметът: „Ние сме в добро, макар и бедно състояние“, пошегува се той и заяви, че не смята да се възползва от механизма за финансово оздравяване на общините, който Министерство на финансите изготвя.
От екипа на общината смятат, че приходите на всички общини могат да се увеличат, ако държавата въведе възможността обработваемата земя да се облага с данък и средствата от него да остават в местната хазна: „Данъкът може да бъде 5 лв. на декар, например“, казаха от Крушари. Тютюнът и животновъдството са почти напълно изчезнали като поминък заради липсата на достатъчна държавна подкрепа и навлизането на големите чужди вериги за хранителни стоки на пазара, добави Добри Стефанов.
Останалите общини, които имат сравнително ниска събираемост на данъците, са Бобовдол (31%), Макреш (40,52%), Трекляно (41,95%), Радомир (47%), Якимово (48,68%) и др.
Кметът на Сопот Деян Дойнов обясни, че предприема мерки за повишаване на събираемостта. В общината за миналата година тя е едва 33,81%, което я поставя на второ място по ниска събираемост, дори преди Крушари.
„Апелирал съм многократно съгражданите си и бизнеса да се издължават навреме и чрез вас (медиите – бел.ред.). Срещу некоректните плаци ще бъдат предприети мерки – ще им бъдат запорирани сметки чрез частен съдебен изпълнител, ако не платят налозите в срок“, каза кметът кметът Дойнов. Той и екипът му тепърва ще обсъждат с общинския съвет дали да въведат отстъпки като бонус за онези, които платят данъците си до 1-ви април.
“Не мога да кажа колко точно в момента са дълговете на Сопот, защото това е конфиденциална информация, но те вече са изплатени на 90%. Още малко ми остава, за да изчистя всички задължения”, обясни градоначалникът на Сопот. В началото на декември обаче той сподели пред Kmeta.bg, че задълженията на общината са между 9 и 10 млн.лв.
Потърсен за коментар, тогава предшественикът на Дойнов – Веселин Личев, заяви, че твърденията за 9-милионен дълг не са верни: “Питайте, когото искате, вижте документите. Такава цифра няма да откриете”, емоционално обяви Личев. Пред Kmeta.bg той поясни, че само за година и половина, благодарение на доброто управление на града, е успял да намали дълговете от 5 млн. лв. до 2,2 млн.
Дойнов твърди, че когато е встъпил в длъжност след победата на местните избори в края на 2015г., общината не е имала пари да плати дейности по европроектите си. Кметът продължава да настоява, че тежкото финансово състояние се дължи на старото ръководство, срещу което текат съдебни дела. “Нямаме нови проекти, по които да плащаме. В момента не можем да си го позволим”, казва кметът. Съдебните дела между него и Личев продължават.
“Всичко, което може да бъде от полза за общината, ще е добре дошло, включително безлихвен заем”, коментира Дойнов възможността да се възползва от механизма за финансово оздравяване на общините. “Трябва да се запозная по-детайлно с условията в механизма, за да мога да кажа със сигурност дали ще го ползваме като средство за финансово стабилизиране на Сопот. Искаме да мине и окончателното гласуването в парламента”, поясни Дойнов.
Той допълни, че ако ежемесечно в общината влизат около 30 000 лв. от местни данъци и такси, до 10 000 от тях отиват за чистота, останалите са за дълговете и за осветлението. “Едва намираме средства за адекватно осветяване на улиците, но социалните плащания функционират. Още чакаме да разблокират сметките ни, за да започнем да работим за напредъка и благоустрояването на града”, уверява Деян Дойнов.
8 общини завършват с отрицателно бюджетно салдо през 2013, 2014 и 2015 г. Това са Несебър, Враца, Шабла, Ловеч, Бойчиновци, Белене, Нова Загора и Казанлък. Най-тревожни в това отношение на стойностите на Несебър, който завършва 2015 с отрицателно салдо от над 25 млн. лв., докато през 2013 и 2014-та то е било в пъти по-малко – около 3 млн.лв. Kmeta.bg потърси коментар от общините Несебър, Враца и Белене, но все още очакваме тяхната позиция.
По данни на Министерство на финансите, 165 от общо 265 общини са в затруднено финансово положение и са завършили 2015 г. с дефицит. Ангажиментите за разходи са общо около 2 млрд.лв. или една трета от бюджета на общините. Kmeta.bg продължава да следи темата и ще информира подробно за нея.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК
