Дърветата и храстите причиняват около 10% от поленозите, или пролетните алергии, очаква се бум на симптомите през март и април. Това каза д-р Галина Иванова, специалист вътрешни болести и алергология. По нейните думи, най-разпространените растения, които причиняват пролетните алергии в северна Европа са: бреза, елша, габър, леска, липа и различните видове дъб, кестен и ясен.
„Втората група са житните, които имат изява през месеците май и юни. Към тях са и френски райграс, ежова главица, ръж, тимотейка. Третата голяма група са тревите. Обикновено те са представени през месеците септември и октомври. Към тях са щир, пелин, живовляк, лапад, коприва“, обясни тя. Иванова поясни, че напоследък се коментира и ролята на амброзията, която представлява плевел по царевицата.
„През целия сезон, от месец март до края на октомври, винаги може да има представителство на някоя от поленовите алергии“, уточни алергологът. По нейните думи, пролетните алергии, обикновено са т. нар. поленови алергии. Те се изразяват в затруднено дихане, дразнене на носната лигавица, кихане, кашляне, зачервяване и сълзене на очите и др. Това, което ги характеризира, е тяхната сезонност и повторяемост.
„Оплакванията са изразени, когато хората са навън, в контакт със съответните полеми. Намаляват при престой в затворени пространства или при дъждовно време. Засягат обикновено два или повече органа – очи, нос, бял дроб, кожа, лигавица, носната кухина“, допълни тя. По нейните думи, много важно значение има и фамилната обремененост. „При един родител с полиноза, вероятността детето да развие такава през всеки един етап от живота си е 25%. Пролетните алергии имат своето представителство в гените на ДНК. Взаимно свързани са тези неща. Въпросът е просто да се проявят“, обясни алергологът.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК
