България заема тридесет и пето място в индекса „Богатството на народите“ за 2026 г. Тя е сред най-бързо развиващите се страни през изминалото десетилетие, но остава с най-ниската оценка в целия ЕС. Основна причина за това е много слабото представяне в компонентите на индекса, които оценяват публичния сектор. Темата коментират от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Индексът на богатството на нациите (WNI) на Варшавския институт за предприемачество, който вече е в шестото си издание, предлага сравнима композитна оценка на икономическото състояние и благосъстояние. Той е изготвен в сътрудничество с 20 мозъчни тръста от цял свят и през 2026 г. включва 40 държави – страни членки на Европейския съюз и ОИСР, заедно Украйна. WNI отделя размера на частната икономика от публичния сектор и оценява това колко гражданите получават обратно от държавата в седем области – отбрана, вътрешна сигурност, инфраструктура, околна среда, здравеопазване, образование и висше образование.
България е една от страните с най-бърз дългосрочен напредък през десетте години, които индексът разглежда, но слабата държава и ниско качество на публичните услуги ограничават резултата. Общият резултат на страната достига 546 точки, с 13 повече спрямо предходната година, но без промяна в позицията. За последните 11 години България е подобрила резултата си с 20%, което я нарежда сред държавите с най-бърз напредък, макар разликата спрямо останалите членки на ЕС да остава значителна.
Качеството на публичните разходи е близо до дъното на ЕС, повлечено надолу от увредена околна среда, лошо здравеопазване и слабо образование – наследство от години на политическа нестабилност и отлагани реформи. Отбраната и инфраструктурата пък са сред относително силните страни на страната. Присъединяването към еврозоната и Шенген обещава нова вълна от инвестиции. Частната икономика се представя малко по-добре, но растежът през последните години зависи все повече на потребление, кредитиране и по-висока преразпределителна роля на държавата.
Ключови изводи за България
- Класирана на 35-то място от 40 държави, без промяна в позицията – най-слабо представилата се членка на ЕС.
- Сред най-слабите в ЕС по отношение на качеството на публичните разходи.
- Слабости: околна среда, здравеопазване и образование; относителни силни страни: отбрана и инфраструктура.
- Сред най-бързо подобряващите се през изминалото десетилетие.
Общи наблюдения
По-общата картина е притеснителна. В повечето от разгледаните страни – 27 от 40 – гражданите получават по-лоши публични услуги срещу данъците си през 2026 г., отколкото десетилетие по-рано. Бюджетите се увеличават, но качеството не нараства със същите темпове
Спадът започва след пандемията. След като общо се подобрява до 2021 г., качеството на публичните разходи започва да намалява в голяма част от включените държави, а на този фон растежът на частния сектор намалява приблизително наполовина, а в над десет икономики е станал отрицателен.
Лидерите САЩ, Норвегия и Швейцария отново дават добрия пример, съчетавайки значителен размер на частната икономика с държави с голям капацитет и високо качество на публичните услуги. Най-динамични обаче са догонващите икономики на Централна и Източна Европа – Румъния преди всичко, а Хърватия, България и Гърция са непосредствено зад нея.
Полша е интересен парадокс. Икономиката ѝ се е забавя осезаемо, въпреки че публичният сектор продължава да се разраства. Причините са много, но авторите на индекса посочват липсата на върховенство на закона и нарастващата тежест на бюрократичния апарат, съчетани с по-скоро неуспешни мерки в посока дерегулация, които никога не са стигнали достатъчно далеч. Заедно с това данъчната система става все по-заплетена и непредсказуема с всяка изминала година, тъй като различните данъци за отделни сектори се множат, а акцизите се повишават с малко или без никакво предупреждение.
