1,250 млн. души са подали молби за бежански статут в Европа през 2015 г., което е рекорд. Континентът е в най-силния период на бежанска вълна от Втората световна война насам.
Това заяви проф. д.ик.н. Владимир Чуков в рамките на дискусията на тема “Медиите и бежанците”. Около 35%, или над 400 хил. от молбите, са за Германия, на второ място е Унгария с около 200 хил., но тя не е крайна дестинация. Швеция и Франция са на следващите места, а на едно от последните е Великобритания.
“Гърция е само с около 11 хил. регистрирани бежанци, но това не значи, че търсещите убежище са намалели, а че не работи системата им на регистрация”, отбеляза проф. Чуков.
Според него, сегашната бежанска вълна е непредизвикана и нежелана от никого.
“До средата на миналата година африканците доминираха сред мигрантите, да си спомним Либия и Италия, по този маршрут минаваха десетки хиляди бежанци”, каза Чуков. Днес т.нар. балкански маршрут избухна и проблемът за нас става огромен, алармира той. Сирийският проблем остава нерешен и няма перспективи той да се реши окончателно, макар че има преговори, “по-точно пазарлъци”, в Женева.
Най-голямата бежанска нация са палестинците – 5 млн. души, след тях са сирийците с 4,5 млн. по данни на ООН.
470 хиляди са убитите в Сирия, 70 хил. са загиналите от болести от глад. Над 80% живеят под прага на бедността, а около 65% от населението на Сирия гладува. Някои градове са обсадени от 2-3 години, 11,5 милиона души, или всеки втори сириец, е напуснал дома си. Заплатите на сирийските чиновници са близо 60 долара месечно, преди месеци са били 300. “Сирийците бягат от мизерията, но ЕС не трябва да позволява на военнопрестъпници, снимали се до трупове, да завършват пътя си в тихо немско градче и завидни социални помощи”, каза още Чуков.
По думите му, финансовата криза в Гърция също е допринесла за създаването на балканския маршрут. “Държавата нямаше причина да задържи бежанците на своя територия и затова ги подгони”, каза Чуков. Освен това част от афганистанците, които се водят бежанци, живеят в Иран. Техните родители са избягали там от войната в родината си. Иранците приеха закон, според който афганистанците на тяхна територия могат да учат само до пети клас, така че те идват в Европа, посочи арабистът.
“ООН спря да плаща вноската си за бежанския лагер от 240 млн. долара в Йордания и сирийците там не получават вече помощи, загова се насочват към ЕС”, обясни Чуков.
Турция пък ползва бежанците като инструмент за собствените си политически цели, смята професорът. Над 30 хил. каналджии са активни по данни на Интерпол, около 25 хил. от тях са турски граждани, а печалбите им са общо над 1 млрд. долара, разясни Чуков. Има градове в Южна Турция, където сирийците са повече от местното население, там турците се изместват към Истанбул.
Ако трябва да се прилагат критериите на ООН за бежанците, то сирийците, идващи от Дамаск и Латакия, където животът е относително спокоен, не би трябвало да имат право на статут на бежанци, смята Чуков.
Хърватите отказват да приемат когото и да било, ако видят, че идва от Ракка – столицата на “Ислямска държава”. Швеция пък приема всеки, стъпил на нейна земя.
Първата мигрантска вълна в Европа е предизвикана през 50-те години от Германия, която търси работници от Северна Африка и Западна Азия, както и Турция, припомни Чуков. Тази вълна е предизвикана съзнателно, защото германците имали нужда от евтина работна ръка. Хората с нисък жизнен стандарт отивали в развиващата се германска икономика, общо около 520 хил. души, направи кратка справка Чуков. След падането на Желязната завеса има втора голяма мигрантска вълна – това са хора от Източна Европа, които отиват предимно в Гърция. Тогава ЕС се състои от 15 държави, вълната е допустима, защото няма особени проблеми с интеграцията на мигрантите.
“България е страна по Международната конвенция за бежанците, не можем да приемаме позиции, които й противоречат”, припомни Чуков. “Длъжни сме да осигуряваме закрила на бягащите от война, защото конвенцията е изградена на принципите на хуманизма, но не и безконтролно да допускаме всеки в страната, какъвто хаос наблюдаваме в цяла Европа”, каза професорът.
Конференцията е организирана от Центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика към УНСС и фондация “Фридрих Еберт”, а лектори са д-р Мохамед Халаф, д-р Бойко Василев, проф.д-р Петко Тодоров и проф.д.фил.н.Милко Петров.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
