Част от бъдещия булевард “Александър I” и Градската градина (вдясно). Снимка от 80-те години на XIX в.
На 3 април 1879 г. София е официално избрана за столица на Третата българска държава. Това се случва, след като депутатите от Учредителното събрание в Търново взимат единодушно решение.
Заслугата изборът да падне върху София е на проф. Марин Дринов. Като софийски помощник-губернатор и участник във Временното руско управление той се запознава отблизо с красотата и забележителностите на града и прави своето предложение. Императорският комисар княз Александър Дондуков-Корсаков се вслушва в съветите на проф. Дринов, въпреки че за по-подходящи кандидатури са смятани Търново или Пловдив.
Дискусията по въпроса в Учредителното събрание е кратка. Финал на дебатите слага Драган Цанков с думите: “Ние имаме две столици – Търново – историческа, и София – правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на Княза, а в Търново да става коронацията на Княза”.
В резултат, на 3 април предложението на Драган Цанков се приема с висшегласие.
София посреща избирането си с 11 694 жители, 3306 къщи, 2 училища, 10 хана и 120 дюкяна. Две години по-късно обаче в нея вече са пристигнали още 9 000 души от всички страни на българското землище.
Постепенното разрастване на територията на София
Докато през 1878 г. територията на София е едва 3 кв. км, то в края на Първата световна война (1914-1918) вече е 8,5 кв. км, а през 1934 г. достига 42 кв. км. С присъединяването на околните села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци, Малашевци територията й нараства на 57 кв. км.
На 22 декември 1879 г. е издаден указ на Александър Батенберг (1879-1887) с първия градоустройствен план, който очертава и регулира развитието на строителните граници на новата столица през следващите години. На 16 януари 1880 г. Общинският съвет утвърждава първия градоустройствен план на София, изработен от френския инженер Амадие. Очертана е централната част на града – между днешните булеварди “Васил Левски”, “Патриарх Евтимий”, “Христо Ботев” и “Сливница”.
Снимки: Стара София
Още новини от София и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса „Кмет на месеца“ ТУК.
