Доц. д-р.ик.н. Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Роден е на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети: Варненски свободен университет, Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, Нов български университет и други.
През 1999 г. създава неправителствената организация “Български център за близкоизточни изследвания”, а през 2002 г. – “Център за регионални и конфесионални изследвания”. Негови книги и статии са издавани в САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Русия, Турция, Румъния и др. Изнесе доклад в рамките на конференцията “Медиите и бежанците”, която се проведе в София. Само пред репортер на Kmeta.bg доц. Чуков разкри своите виждания за евентуален Закон за тероризма и обясни защо необразованите бежанци идват у нас, а не ходят в Германия.
-Г-н Чуков, защо не се създава обща полицейска служба на ЕС и защо Европа няма цялостна отбранителна политика? В свои интервюта Вие, а и много други експерти по международни отношения, призовавате към тези стъпки.
-Има Център за антитероризъм, чийто шеф е Жил дьо Кершов. Това е всъщност координаторът на ЕС по антитерористична дейност. Само че координацията между държавите членки в този център е изключително трудна и е много слаба. Дьо Кершов само го призна. Той е белгиец, вижте какви атентати станаха именно в неговата страна. Дори и там, в сърцето на Европа, въпреки всички реални заплахи, службите имат проблем.
Взето е решение кой ще оглавява Европейската разузнавателна служба, ако се създаде такава. Той е немски разузнавач и дипломат, казва се Конрад Герхард, някои го наричат Мистър “Хизбулла”, защото се прочу с посредничеството си между израелската армия и “Хизбулла”. След 2006г. играеше много активна роля в това отношение.
-Все пак, защо не се създава тази служба, още повече, че има определен човек, който да застане начело?
-Причината е една – липсата на доверие. Част от западноевропейските държави контактуват много по-добре със САЩ, с Канада, дори с далечна Австралия, отколкото със страните от Източна Европа, в това число с България и Румъния. Красноречив белег за това отношение към нас е недоверието, демонстрирано с изолирането ни от Шенгенското пространство.
-Но има ли смисъл изобщо да се стремим да станеч част от Шенген, след като споразумението преживява много голяма криза – строят се стени, затварят се граници?
-Считам, че трябва да влезем. Премахването на вътрешния граничен контрол в рамките на част от ЕС и създаването на обща визова политика са едни от най-големите постижения на това политическо формирование. Шенген не трябва да изчезва, а да се промени. Моята теза е следната – България трябва да стане част от Шенген, защото това споразумение гарантира свобода на придвижване. Само че това пространство има сериозни пробойни в сферата на сигурността. Свободата трябва да има мерки за сигурност, а с Шенген се дава превес на свободата.
Давам конкретен пример – плановете на организатора на атаките в Париж Абделхамид Абауд са направени в една квартира в Атина, Гърция. Това показва, че той просто се е възползвал от своя европейски паспорт – той е от Белгия, членка на Шенген. Гърция също.
В ЕС има 28 държави, а членките на Шенген, които са и членки на ЕС, са 18. Швейцария и Норвегия пък, които не са част от ЕС, са част от Шенген. Т.е. Шенген не включва всички държави от ЕС, а в него влизат и външни за ЕС страни. Би трябвало всички държави членки на ЕС да бъдат и част от Шенген. Това би гарантирало по-голяма сигурност за ЕС. Терористи като Абауд са една крачка напред пред властите навсякъде в ЕС, именно защото липсва сигурност.
-Започва да се обсъжда нуждата от Закон за тероризма у нас. Какво според Вас трябва да включва той?
-Считам, че българското правителство задължително трябва да изпълнява резолюциите на ООН за криминализиране на действията на терористични организации като “Ислямска държава”, фронт “Ал Нусра” и др. България закъснява в това отношение. Това е едното, което трябва да присъства в закона.
Освен това Законът срещу тероризма би трябвало да отразява националните специфики на България. Допълвам, че е нужно да се обмисли също дали такъв закон да не се допълни от Закон срещу радикалния ислям, какъвто има например във Великобритания. От 2002г. тази държава е създала законови текстове, които определят какво значи понятието “радикален ислям”. И при нас може да се изготви такъв закон. Не можем да вървим след терористите, след събитията.
Преди да се приеме този закон във Великобритания, той бе подложен на обществено обсъждане 6 месеца, с участието на представители на мюсюлманската общност. У нас политическият фактор играе роля и той понякога спъва процеса на пълноценна дискусия за спецификите на нашето мюсюлманско население. Вижте казуса с Главно мюфтийство – то е изцяло зависимо от чужда държава и са необходими законодателни мерки, за да не бъде така.
Нека не забравяме, че ние сме държавата с най-голям процент мюсюлмани на глава от населението. Нашите мюсюлмани не са второ и трето поколение български граждани, напротив – те са автохтонни, т.е. местни, родени в България и те са част от българското общество. При изготвянето на закони срещу тероризма това трябва да се вземе предвид, те не са пришълци.
-По време на доклада си споменяхте нещо много любопитно за бежанците, за което не се говори. Според Вас, те се насочват към различни държави в зависимост от образованието си. Ще разясните ли какво точно имахте предвид?
-По данни на Евростат и различни неправителствени организации, бежанците или мигрантите (защото това се 2 групи, които обикновено се упоменават като една, но да не забравяме, че някои от бежанците не се спасяват от война, а просто търсят по-добри икономически условия) с висше образование отиват предимно в Западна Европа – най-вече в Германия. Те оценяват високо себе си и своите възможности и смятат, че там ще имат професионална реализация.
Онези от тях пък, които остават на Балканите, в България, Гърция, Македония, са тези, които нямат висше образование и не притежават квалификацията, уменията, знанията, за да се впишат в западните общества. Затова те избират Балканите. Около 60% от бежанците и мигрантите в Германия имат висше образование, а за България този процент е едва около 4, макар данните да са плаващи и да няма 100% измерваемост. По-слабо конкурентните на пазара да труда идват при нас, в периферията на ЕС, а по-силно способните отиват в центъра на Европейския съюз. В Турция пък има над 2 млн. бежанци и страната твърде,че квалифицираните работници са само 2%.
