Със залесяване, Ден на отворените врати в Регионалната дирекция по горите и голям празник в парк “Лаута” Пловдив отбелязва Седмицата на гората.
Събитията започват днес с поднасяне на цветя на паметната плоча, открита в чест на 130 години горска служба, и залесяване около паметника на хан Крум в ЖР “Тракия”, съобщи Мирослав Димитров, директор на Регионалната дирекция по горите (РДГ).
Официалното откриване на Седмицата на гората е на 5 април на Младежкия хълм (Джендем тепе). Тази година инициативата е под мотото “Подобри гората”. В подножието на най-големия пловдивски хълм ще бъдат засадени дъбови фиданки в чест на 135 години от първите залесявания по Бунарджика и Сахат тепе.
На 6 април е Денят на отворените врати в РДГ, а за 8 април е предвидено озеленяване на дендрариума в двора на РДГ и почистване на дворното пространство.
Голям “Горски празник” ще събере пловдивчани на 9 април в парк “Лаута”, където ще има интерактивни игри, музика и танци, а всеки желаещ може да си вземе безплатно фиданка, която да засади пред дома си.
Тази година се навършват 135 години от първото залесяване с дъбов жълъд в Пловдив. На 25 август (6 септември) 1881 г. започва масовото засаждане на дървета по голите хълмове Бунарджика и Сахат тепе. Преди повече от сто години прочутите пловдивски тепета в по-голямата си част били обезлесени, което личи и от малкото снимки, останали от ония времена.
Най-посещаваното място от всички тепета бил Бунарджика, тъй като в източната и ниската му северна част е имало естествена дива растителност.
По думите на летописеца на Пловдив Никола Алваджиев тази зеленина е представлявала “смесица от дървета, цветя и бурени”. Останалата част от Бунарджика и другите тепета били голи.
През 1880 г. управителят на Източна Румелия княз Алеко Богориди поканил в Пловдив прочутия швейцарски градинар Люсиен Шевалас. Още с пристигането си той започнал изграждането на първата градина, между сегашния площад “Съединение” и река Марица, която била наречена
Княжеската градина, но, за съжаление, днес не съществува. Именно по предложение на Шевалас през 1881 г. започнало залесяването на тепетата с дъбови фиданки. След пет години – през 1886 г., с влизането в сила на първия регулационен план на Йосиф Шнитер се поставят основите на зелената система на града. На хълмовете се отрежда важна екологична функция – резервирани са за залесяване.
На следващата година по инициатива на Христо Г. Данов започва залесяването на Сахат тепе (преименувано през 1911 г. на Данов хълм). През същата година Люсиен Шевалас създава западно от града, в района на Сточна гара, Пепиниерата – общински разсадник. От него освен за тепетата, Цар-Симеоновата градина и целия Пловдив посадъчен материал е бил предоставян и на дворцовите паркове в Евксиноград и Кричим, както и на много български градове. През 1901 година са засадени чинарите по ул. “Иван Вазов”.
По-късно настъпва период, през който по политически причини паркоустройството е в застой, а на тепетата се гледа само като на източник на материал за добив на павета. Почти е унищожено Марково тепе и напълно – Княжеската градина. Общината все пак успява да вземе едно странно наглед, но доста добро решение – паралелно със застилането на улиците в града с павета се извършва и залесяване. Изискването е на всеки поставен камък или паве по улиците да се засажда по едно дръвче.
Тогава се залесява парк “Лаута”, а през 1931 година се засаждат чинарите по бул. “Руски”. В периода 1932-1939 година залесяването и благоустрояването стават водещи за Пловдив и Общинският съвет единодушно решава да се закрият всички кариери за добив на павета по тепетата и хълмовете да се залесят.
Още новини от Пловдив и региона четете ТУК.
