Ивайло Калфин е заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика. Той е магистър по международни икономически отношения от УНСС. Избиран е четири пъти за народен представител – в 37-ото, 38-ото, 40-ото и 43-ото Народно събрание. Между 2002 и 2005 г. е секретар по икономическите въпроси на президента Георги Първанов. От 2005 до 2009 г. Калфин е зам.министър председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев. През 2009 – 2014 г. е депутат в Европейския парламент от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите.
– Г-н Калфин, бяхте в Брюксел по време на терористичните актове. Как се почувствахте?
– Веднага след атентата започнахме да получаваме съобщения от кризисен щаб в града и през една от социалните мрежи. Даваха ни указания, че е спрял градският транспорт. Хората бяха съветвани да не излизат по улиците, защото се провежда полицейска акция. При атентата в метрото аз бях в Европейския парламент, който се намира на метри от станция „Малбек“. Хората, с които говорих през целия ден, бяха в шок. Изведнъж виждаш тероризма около себе си. Едно е да го гледаш по телевизията, а друго е да се случва непосредствено до теб. Заплахата става съвсем осезаема, променя начинът ти на живот.
– Какво първо ви мина през ума?
– Първото, което направих, е да се обадя на дъщеря ми, която е студентка в Брюксел. Казах й да не излиза от къщи. Това, за което трябва да се замислим, е доколко може да се разрасне заплахата от тероризъм. Авторите на атентатите в Париж и Брюксел не са бежанци. У нас си мислим, че тероризмът се разхожда едва ли не с имигрантите. Да, по-лесно е измежду тях да се промъкнат терористи, но в Белгия проблемът е много по-дълбок. Това са хора, родени и израснали в сърцето на Европа. Те са от средната класа и живеят добре. Но по никакъв начин не са интегрирани в обществото и ето на какви действия са способни.
– Съгласен ли сте с теорията, че социалното изключване на големи маси от хора води до опасности от тероризъм?
– Това е факт и е крайно време да се сетим, че социалното изключване няма само икономически измерения, а и културни. Безспорно по-бедните хора са по-податливи на всякакви влияния. Сега обаче атентатите не дойдоха от тези, които са най-бедни и изолирани. Това е друг вид тероризъм. Трябва да се замислим, че когато разни емисари обикалят ромските гета у нас, това не е случайно. Точно там хората са най-податливи.
– Не е ли крайно време да се изготви работеща програма за социализиране на хората в ромските гета?
– Редно е да се направи, но това не става еднократно и с показни акции. Нужна е дългосрочна политика. Да, тя ще поеме финансов ресурс, но пренебрегването на проблемите в ромските гета ще ни струва повече. Трябва да се решат проблемите с жилищните условия, образованието, здравеопазването, с желанието на ромите да работят. Всеки един от тези въпроси си има специфично решение. Но най-добрият начин е промяната да стане отвътре. В някои от тези общности царуват отделни правила, а лидери следят за спазването им. Не искам да слагам всички роми под общ знаменател. Бих дал пример със строеж на жилища за роми, които са по всички правила и постройките се стопанисват добре, но подобни добри примери са прекалено малко. Тук е ролята на кметовете. Те трябва да следят да се строи на регулирани парцели и сградите да отговарят на изискванията. Не трябва да си затваряме очите, че има такива гета.
– Как може да се насърчи заетостта в общини с висока безработица?
– От края на 2015 г. сме под средните европейски равнища на безработица, включително и сред младите хора. Въпросът е, че в България се появяват много маргинализирани общности, с които винаги ще има проблем, каквото и да се случва с икономиката ни. Около половината от безработните са с много нисък ценз и тук трябва да се търси причината в образователната ни система. Процентът на отпадащи деца от училищата е много висок. Имаме сложната задача да вкараме хората обратно в училищата, за да станат грамотни и в същото време да се подготвят професионално, защото по-голямата част от трайно безработните са неграмотни и това им пречи да си намерят работа. Ниското или липсата на каквото и да е образование поставя хората в един омагьосан кръг, от който изходът е само един – чрез повишаване на образованието и компетентностите.
– Много родители не изпращат децата си и на детска градина. Как може да се промени това?
– Когато децата отидат в детска градина, това дава много по-добра гаранция, че те ще започнат и училище – особено при уязвимите групи. Точно поради това представих една идея, която да обхване всички деца от 1 година до предучилищна възраст – държавата да финансира ясла и детска градина за всяко дете. За младите и активни родители това ще даде възможност да се върнат на работа по-бързо. За уязвимите групи и хората в бедност – подобна мярка ще даде възможност за равен старт на всички деца. Колкото по-рано биват обхванати от образователната система децата в риск, толкова по-висок е шансът им за последващо пълноценно развитие. Програмата ще струва около 200 млн. лева годишно, но положителните ефекти със сигурност ще осмислят тази инвестиция. И сега държавният бюджет субсидира яслите и детските градини. Около 1700 лева за година струва издръжката на дете в общинска детска градина. Въпросът е, че поради недостиг на места, ще се наложи да се направят значителни еднократни инвестиции за разкриване на детски заведения, които ще оскъпят сметката, но само така ще можем да се справим организирано с този проблем.
– Вечерните училища могат ли да помогнат в борбата с ниското образование?
– Всички форми на обучение са добре дошли срещу ниското образование. Как да се подпише в еднодневния си трудов договор човек, който не може да чете? Статистиката показва, че имаме около 150 000 души, чието образование не позволява да започнат каквато и да е работа. Въпросът е обаче и дали имат желание да работят нещо. Представете си едно малко село или един ромски квартал. Там има хора, които никога не са излизали извън пределите му и не виждат ценното в това да ходят да учат. Впрегнали сме всички възможности и на бюджета, и на Европейския социален фонд, така че да ги обучим и да повишим възможностите им за включване в заетост. Пътят е ясен – от обучение, през заетост към подобряване на условията на живот.
– Не трябва ли още средното образование да даде насока на младите?
– Именно, от една страна, средното образование трябва да предразполага младите по-добре към предмети като математиката. Учениците бягат от тази наука, уплашени са от нея. Един бъдещ компютърен инженер започва да работи още от първи курс в университета и то на много висока заплата. Противно на логиката обаче, учениците не полагат грижи да усвоят математиката. Важно е всички ние и като общество, да започнем да мислим прагматично да възпитаваме и децата си по този начин – с мисъл за утрешната им реализация. Има прекрасни професии, които изглеждат страхотно отстрани, но ако за тях няма пазар в условията на нашата действителност, това ги прави неподходящи. Надявам се, че дуалното обучение, което пилотно предстои да стартира от тази есен, ще започне да попълва празнотите между търсене и предлагане и да ориентира младите хора какво се търси на пазара и от какво има нужда. Важно е да ги ориентираме преди да са се демотивирали.
От друга страна, средното образование само по себе си трябва да дава нужните знания, за да си намериш работа. Бизнесът има нужда най-вече от средни кадри, а не от такива с висше образование.
– Как общините могат да насърчат заетостта?
– За да бъде в помощ на общините, нашето министерство е разработило три вида планиране на нуждите от работни места – краткосрочно, средносрочно и дългосрочно. Голямото ни желание е поне краткосрочното, това което е в рамките на следващата година, да се пренесе на регионално равнище и да се разработи, така че от него да черпят информация и образователната система, и бизнесът, и хората. В областните съвети за развитие ще участват работодатели, синдикати, областна администрация и кметове. Там предприемачите ще казват: „На мен през следващата година ще са ми нужни следните специалисти“. Информацията ще се обобщава и образованието ще знае какви кадри да подготви.
– Възможно ли е АБВ да издигне обща кандидатура за президент с БСП?
– Аз много бих искал левицата да има единна кандидатура за президент, но имам известни съмнения, че това може да се реализира. Ако все пак решим да се договорим, трябва да уточним ясно какъв ще е профилът на кандидата ни. Евентуалният общ кандидат ще трябва да бъде извън партийните ръководства на БСП, АБВ и други леви партии. Ще изчакаме да видим какви ще са промените в състава на ръководството на БСП след техния конгрес. В сегашния си състав ръководството отказва какъвто и да е диалог с нас. В последните местни избори трудно избрахме общи кандидати. Имахме шанс кмет на АБВ да бъде избран за председател на Националното сдружение на общините, но разбрах, че от БСП са казали, че ще подкрепят всеки друг, но не и нашия. Тези самоцелни разделения в лявото няма да доведат до нищо полезно за никого. На лявото му трябва обединение – надявам, се че новият лидер също ще мисли така.
Четете още в 10-ти брой на в-к КМЕТА.bg!
Вестникът на българските общини вече може да бъде открит в магазини BILLA, в автобусите на “Етап Груп” и “Юнион Ивкони”, книжарници “Сиела”, ресторанти Happy Bar & Grill, хотел “Маринела” и в административните сгради на всички 265 български общини
Гласувай в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
