Западно и Средно-европейският митрополит Антоний е роден на 17 януари 1978 г. в Стара Загора. На 35-годишна възраст става най-младият за времето си митрополит и член на Светия Синод на БПЦ. Той ръководи митрополията си от Берлин, Германия. Разговаряме с него за радикалния ислям, нуждата от по-близки отношения между православни и католици и… зарята на Великден.
-Ваше Високопреосвещенство, комерсиализирани ли са празниците и подменя ли се смисълът им?
-Изместваме значението им от духовното към материалните придобивки, които в повечето случаи са безсмислени. Вещите имат кратковременен ефект и емоцията от тях отминава бързо, за разлика от духовната подготовка за празника. Няма материален подарък, който да се сравни с радостта от Възкресението, например. Духовният човек търси добродетели, не вещи.
-Може ли заплахата от тероризъм, който в последните месеци се извършва в името на исляма, да сближи двете църкви – православна и католическа?
-БПЦ осъжда акта на безсмислено отнемане на човешки живот. Никой няма право да отнема живот, освен Господ, който го е дал. Църквата не приема крайните религиозни течения както в исляма, така и в християнството. Диалогът между източноправославни и католици тепърва предстои. И двете църкви се основават на християнството, а Христос принесе себе си в жертва и за православни, и за католици.
В хилядолетията има доста натрупвани проблеми в отношенията им – например, прекомерната власт на папата, индулгенциите и др., които се приемат от православната църква като отстъпление от вярата. Безспорно е, че в съвременния свят трябва да отстояваме заедно християнските ценности на Европа. До обединението на двете църкви трябва да се проведе задълбочен богословски диалог, а по-тесните връзки между тях са необходими за противодействие на радикалните течения.
-Как БПЦ се грижи за маргинализираното население на България, например в ромските махали в Пазарджик и на други места, където има наченки на радикален ислям?
-Всеки енорийски свещеник се грижи за паството си, проповядва мир. Този въпрос обаче касае приоритетно националната сигурност и затова е по-скоро в компетенциите на държавните институции, не толкова на църквата. Що се отнася до бедността, БПЦ чрез епархийските си центрове гради социални кухни. Българската Западно и Средно-европейска епархия е организирала Епархийски социален интеграционен център в седалището си в Берлин. Грижим се за сънародниците си тук, които изпитват затруднения в ежедневието си. Осигуряваме им подслон, храна и дрехи. Те трябва да усещат, че църквата им протяга ръка, особено ако са сгрешили. Нужно е да им дадем сили да се изправят отново и да вървят уверено по житейския си път.
-Ислямът като религия подтиква ли към насилие, или то се съдържа в неправилното тълкуване на Корана?
-Проблемът се корени в тълкуването на исляма според нечия изгода, не в самата религия. В чистата си форма ислямът има добра социална система, основана на взаимопомощ и милост към ближния. Хора, които са водени от стремежите си да навредят на останалите, превръщат тази религия в политика, което се вижда в насаждането на омраза и терористичните актове. Ислямът е миролюбив, но има крайни форми, както всяка религия. Тогава следва фанатизъм.
-Нека поговорим малко и по спорната тема за великденската заря в София. Знаете, че навръх Възкресение, в момента, в който патриарх Неофит изричаше словата “Христос Воскресе”, започна заря и прозвуча духова музика, при това – боен марш. Каква е Вашата позиция?
-Не виждам нищо скандално в ползването на заря за Великден. Темата се преекспонира от медиите. Архимандрит Дионисий, предстоятелят на катедралния храм „Александър Невски”, е инициативен млад човек, воден само от добри намерения при организирането на тази заря. За мен вълната от недоволство, която се надигна срещу него, вероятно е свързанана не просто с църковни недоброжелатели, а с хора, които са се почувствали засегнати от това, че Дионисий въведе пълна прозрачност в ремонта на катедралата.
Имаше хора, които казваха, че не могли да чуят „Христос Воскресе” от патриарх Неофит, защото зарята била твърде шумна. Ще отвърна с това, че винаги, каквото и да се направи, има недоволни. Трябва да се запитаме обаче от какво – недоволни от това, че нечии апетити, свързани с ремонтните дейности, са били пресечени? На празници трябва да се говори за вярата, а не общественото внимание да се фокусира в дребни теми.
Не виждам проблем в присъствието на гвардейци около „Александър Невски” на Възкресение. На Гергьовден духовенството дори освещава бойните знамена на армията, тя е основна част от празника. Защо за Великден присъствието й там да е спорно? В нещо няма нищо лошо. Зарята може да се приеме като кулминация на Рождество, с нея то се отбелязва още по-тържествено. В други православни държави като Гърция и Румъния има подобна традиция.
